За деветте месеца на 2025 г. по Консолидираната фискална програма (КФП) е отчетен дефицит от около 6.06 млрд. лв. или 2.7% от БВП, показват последните данни на Министерството на финансите. Само за месец дупката се е разширила с близо 850 млн. лв. спрямо август, което подхранва песимистични очаквания за края на годината и създава атмосфера на силен негативизъм около публичните финанси.
Дефицитът може да отиде към 9 млрд. лв., дори при постъпили евросредства – над 7 млрд.
Ако текущият темп на влошаване се запази, годишният дефицит може да достигне около 9 млрд. лв., над планираните 3% от БВП. Финансовото министерство посочва, че в деветмесечния дефицит съществен принос има недостигът по европейските средства – около 1.7 млрд. лв. Той би могъл да бъде компенсиран при плащания в края на годината.
Дори обаче евросредствата да пристигнат, при сегашната динамика дупката в КФП се очертава над 7 млрд. лв. (около 3.17% от очаквания по-висок БВП за 2025 г.), при заложени 6.35 млрд. лв.
Правилото за 3% остава „еластично“, но реалният риск е лимитът на държавния бюджет
Формалното изискване дефицитът по КФП да не превишава 3% от БВП на практика се тълкува „гъвкаво“, докато Европейската комисия не задейства процедура по свръхдефицит за малки отклонения. Истинският оперативен риск е лимитът в закона за държавния бюджет – малко над 7.13 млрд. лв.
Към края на септември дефицитът по държавния бюджет е над 5.21 млрд. лв., като само за един месец (август–септември) се е увеличил с още близо 1 млрд. лв. При запазване на тази динамика годината може да приключи около 8 млрд. лв., което автоматично би наложило актуализация – сценарий с потенциал да отключи парламентарна криза.
Вариант 1 (труден): по-високи приходи + ограничаване на разходите
Теоретично решение е ускоряване на приходите, съчетано с умерено съкращаване на разходи. Практиката обаче показва ограничен капацитет на приходната администрация: устойчивият таван е 15–16% годишен ръст, докато в проектобюджета за 2025 г. бе заложено над 25%.
За деветмесечието приходите по КФП (данъци, осигуровки, помощи и дарения) са +14.8% на годишна база (при 13.3% месец по-рано и 13.5% към края на юли). При вече отчетени 59.75 млрд. лв. приходи държавата трябва да достигне 90.27 млрд. лв. до 31 декември – цел, която изглежда нереалистична.
Вариант 2 (по-вероятен): рязане на разходи – първо капиталовата програма
По-реалистичният път към формално спазване на дефицита минава през задържане на разходи, на първо място в капиталовата програма. От планирани 13.85 млрд. лв. към края на септември са изпълнени около 6.9 млрд. лв. Дори при ускорение до края на годината изпълнението трудно би надхвърлило 9 млрд. лв.
Това означава натрупване на задължения към частния сектор, по-строга кредитна среда и влошени баланси при бизнеса – ефекти, които могат да се пренесат и през 2026 г.
Вероятни допълнителни мерки за „затваряне“ на годината
Забавяне на трансфери към общините и други публични структури – с риск за ликвидността им.
Отлагане/замразяване на планирани увеличения на заплати и издръжка в отделни сектори – със съпътстващо социално напрежение.
Извод: дефицитът може да бъде удържан на хартия, но на висока цена
Нереалистично планираният бюджет за 2025 г. би могъл формално да остане в заложените граници на дефицита, но със сериозни компромиси: свити капиталови разходи, отложени плащания и натиск върху общини и публични системи. Тези стъпки купуват време за 2025 г., но утежняват 2026 г. чрез отложени инвестиции, по-слаба икономическа активност и по-висока чувствителност към шокове.
Ключови числа (януари–септември 2025):
- Дефицит по КФП: ~6.06 млрд. лв. (2.7% от БВП)
- Месечно влошаване (авг.–септ.): ~850 млн. лв.
- Потенциален дефицит за годината: до ~9 млрд. лв. (или >7 млрд. лв. при постъпили евросредства)
- Дефицит по държавния бюджет: >5.21 млрд. лв. (ръст с ~1 млрд. лв. за месец)
- Приходи по КФП: 59.75 млрд. лв. към деветмесечието; план за годината 90.27 млрд. лв.
- Капиталова програма: план 13.85 млрд. лв.; изпълнение към септември ~6.9 млрд. лв.; очаквано до края на годината ≤9 млрд. лв.
Всички посочени данни са по информация на Министерството на финансите за деветмесечието на 2025 г.