Цената на земеделската земя в България се понижава. Това заяви пред Евгений Орашъков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Той уточни, че това са данни от техните наблюдения на пазара, а официалната статистика за 2024 г. предстои да излезе.
"Колко точно е понижението - трудно може да се обобщи. На места спадът е около 20%, на други е под 10%".
По думите му несигурността е основният фактор за това:
"На първо място е политическата нестабилност, отражението на войната в Украйна върху геополитиката, върху региона и върху пазарите със зърнени и маслени култури. Купувачите не искат да купуват на старите цени като ги притеснява несигурността, а от друга страна продавачите очакват тенденцията за повишението на цените от последните 10 години да продължи и имат нереалистични очаквания за повишение на продажните цени на земята през тази година. Това води до разминавания на очакванията и когато те не могат да се срещнат, няма сделки".
В предаването "Преди всички" по БНР Орашъков посочи, че земята в Североизточния район остава най-скъпа. По думите му влияние върху цените оказват метеорологичните условия и по-ниските добиви.
"Гледайки официалната статистика от 2023 г. на НСИ най-скъпа е била земята в Североизточния регион. Северозападният и Северноцентралният са били малко по-евтини. Очаквам и тази година тази тенденция да се запази, като ще има леко понижение на цените, но то ще отрази характеристиките на всеки регион", обясни той и посочи, че сделките със земя са специфични в зависимост от различни фактори.
Всяка нормативна база трябва да е в унисон с Конституцията, напомни Евгений Орашъков и обясни:
"На първо място - частната собственост е неприкосновена и трябва да бъде защитавана от закона. Също така България се развива в условия на пазарна икономика. /.../ Напоследък се чуват гласове за регулиране на поземлените отношения, за сключването на дългосрочни договори. Считаме, че това противоречи на Конституцията и е грешно твърдение".
Според него отношенията трябва да се базират на доброволните споразумения между собственици и ползватели. Той настоява да се даде възможност за едностранно прекратяване на дългосрочни договори за ползване на земеделска земя.
И обясни, че при дългосрочните договори ако арендаторът спре да плаща договорената рента, съдебната процедура е дълга и тежка, която може да продължи повече от 5 години. Възможно е собственикът на земя да не получи дори 80% от договореното възнаграждение, подчерта Орашъков.
Според него държавата трябва да има минимална намеса в поземлените отнишения. "Премахването на административната намеса в тези отношения може само да доведе до по-изчистени поземлени отношения".
За 2025 г. Евгений Орашъков подчерта, че няма потенциал за продължаващ ръст на рентите.