И Гърция се отказва от руския газ

Министър Пулев: Намаляваме заплатите на надзора на ББР на 2 000 лв. Сметната палата влиза в банката

Пламен Димитров: Работещият българин обеднява

Удължават концесията на летищата във Варна и Бургас

Спират за презареждане VI енергоблок на АЕЦ "Козлодуй"

Петролът поскъпна с повече от 2%, след като Путин обяви частична мобилизация

Лагард прогнозира ново повишаване на лихвите

ДКК: Проблемът на ВМЗ-Сопот - липса на суровина за крайния продукт

България се отказва от дългосрочни доставки от "Газпром"

"Булгаргаз" обявява търгове за доставка на втечнен газ до 2034

2 500 дка лозя са унищожени в Бургаско

Газовата връзка между България и Гърция ще заработи от 1 октомври

Над 500 световни лидери и високопоставени гости са в Лондон за погребението на Елизабет II

Ток за всички ще има, но бизнеси ще фалират, предупреди министърът на икономиката

България и Северна Македония не се споразумяха за цената на тока

Илия Проданов: Няма нужда от внос на украинско зърно, имаме над 6 млн. тона пшеница

9.8.2022 г. 09:04

Нашата държава няма нужда да внася украинско зърно. Това заяви в интервю за БГНЕС Илия Проданов, заместник-председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и председател на Сдружението на зърнопроизводителите в Карнобат, по повод притесненията на земеделските производители, свързани с вноса на зърно от Украйна.

„В България тази година има произведени над 6 милиона тона пшеница“, съобщи той. Прибирането на слънчогледа и царевицата все още не е започнало, но се очаква реколтата от слънчоглед да бъде нормална, тъй като има доста засети площи. Проданов съобщи, че много голям процент от производителите на рапица са се отказали да я сеят, защото е много трудна обработката наесен. Това пък е довело до увеличаване на засетите със слънчоглед площи, което и предполага, че количеството от продукцията ще бъде добро.

„От Украйна има внесена и пшеница, и ечемик, и рапица, и слънчоглед“, каза зам.-председателят на УС на НАЗ, но по думите му за количествата на продукцията никой не дава официална информация. Проданов заяви, че “от това, което разбира от колеги, които са по границата, както и от фирми, които приемат украинско зърно, може би около 500 – 600 хиляди тона слънчоглед е влязъл в страната. За пшеницата и ечемика нямаме конкретни данни, но със сигурност не е малко количеството“, каза още той.

Вносът на зърно от Украйна тревожи българските земеделски производители и според Проданов най-големият проблем е, че в България идеята за безмитните коридори, които бяха създадени от Европейския съюз (ЕС), с цел да се улесни транспортирането на украинското зърно до африканските държави и до страните, които имат нужда от него, леко се е изкривила.

„Това зърно влиза основно за вътрешна консумация и за нас това е проблем“, подчерта той и обясни, че там зърнопроизводителите имат съвсем други условия. „Те продават общо взето на каквато цена им излезе, понеже в условия на война, първо, че се чудиш утре ще засееш ли, няма ли, ще има ли търсене, няма ли да има. Второто, естествено е, че тяхното зърно е произведено с много по-ниска себестойност, със съвсем други изисквания за екологично производство. Те не изпълняват европейските норми, пръскат с препарати, които в България са забранени от години“, сподели още Проданов.

По думите му тези препарати са много по-ефективни, а освен това са и много по-евтини. Но проблемът при тях е, че количества от препаратите остават в готовата продукция, като именно това е и причината, поради която те са забранени за използване на територията на ЕС.

„Всъщност проблемът не е само за производителите, ами и за потребителите в България, защото все пак при наличието на толкова много качествена и екологично чиста българска продукция, ние да внасяме украинско зърно и то да се използва за вътрешно потребление, не мисля, че е редно“, смята Илия Проданов.

Исканията на НАЗ са да има фитосанитарен контрол, чрез който да се проследи дали внесеното украинско зърно има остатъчни вещества, или няма, а също и дали то отговаря на всички европейски регламенти, които българските зърнопроизводители спазват.

Представителят на НАЗ също така припомни, че по време на кабинета „Петков“ е имало уверения, че това зърно няма да остане за българското потребление и че няма да се използва за производството на брашно и на хляб за българския пазар. „Всъщност на терен ние виждаме съвсем други неща да се случват. Получаваме снимки от колеги с украински камиони пред мелници, пред фуражни заводи, пред зърнобази. Разбирате ли, че това нещо за нас означава нещо съвсем различно от това, което се говори по официалните канали“, допълни той.

Илия Проданов обясни защо украинското зърно не подлежи на фитосанитарен контрол: „Защото по думите на министерството такива били регламентите на Европейската комисия, а всъщност Европейската комисия е казала, че това си е изцяло на държавата-членка решение. Да, мито няма. За това спор няма, че са ощетени от мито, но те са освободени със съвсем друга цел – за да може това зърно транзитно да премине през нашата страна и да стигне до крайните потребители, където има нужна наистина от него.“

Той е категоричен, че нашата държава няма нужда да внася зърно изобщо, защото ние сме нетен износител от над 20 години, и то на много големи количества.

При положение, че потреблението на страната ни е 2 милиона тона пшеница, а ние произвеждаме над 6 тона, е абсолютно излишно да се внася зърно, заяви Проданов.

Той информира, че по статистика най-големите консуматори на българско зърно през последната година са Испания и Португалия. „Но имаме пазари и в Африка, почти в целия Европейски съюз, на много места. Списъкът с държави е доста голям“, допълни зам.-председателят на НАЗ.

„Ние сме в протестна готовност и чакаме да видим дали държавата ще вземе мерки да защити поне веднъж родното производство“, съобщи Илия Проданов. Той е на мнение, че е важно държавата да се намеси, защото ние имаме едно успешно зърнопроизводство и нито българският потребител, нито производителите, нито държавата имат полза да се унищожи това производство. Според него не е нужно да се стига до протестни действия, но ако се наложи, от НАЗ са готови на това.

По отношение на служебното правителство, Илия Проданов заяви, че е нормално да му се даде някакъв шанс. „Нека да дадем десетина дни време, да видим накъде ще се насочат усилията им, дали ще бъдем чути и тогава можем да говорим дали ще вземат мерки, или не“, каза още той. В заключение Проданов изрази надежда, че мерки ще бъдат взети, за да гарантират защита както на потребителите, така и на производителите. /БГНЕС