Сметната палата установи лошо финансово състояние на „Напоителни системи“ ЕАД

Среща с президента отложи протести на пътния бранш

Всички варненски общински фирми, с изключение на „Обреди“, са на загуба

Цената на олиото се покачва с 43% за една година, сочи проучване на КНСБ

Заради скока на цените: Поне 2600 лв. са нужни на тричленно семейство за издръжка

НАП започна пълен данъчен контрол на търговията с горива

Природният газ ще продължи да поскъпва и през следващите два месеца

НСИ: Ръст на БВП от 9,9% през второто тримесечие на годишна база

"Северен поток 2" е готов

Създадоха Национален кризисен щаб за спасение на туризма

България предпоследна в ЕС по положителен ръст на БВП

Пет пъти са намалели лозята у нас за 20 години

Хотелите в Слънчев бряг затварят след 15 септември, няма туристи

Собственици на заведения и нощни клубове протестират в Благоевград и Пловдив

Недвижимите имоти ще продължат да поскъпват

ТЕЦ "Бобов дол" да бъде включен в Плана, настоява КНСБ

31.7.2021 г. 10:02

КНСБ не подкрепя редуцирането на обхвата за нови газови връзки като инфраструктура за доставка на газ/водород само единствено към ТЕЦ "Марица изток 2" и отпадането на ТЕЦ "Бобов дол" в Плана за възстановяване и устойчивост (НПВУ). ТЕЦ "Бобов дол" е отпаднал в настоящия и последен вариант на Плана, където решенията за заместващи мощности на природен газ, като преходно гориво, са насочени единствено към държавното предприятие.

Синдикатите считат, че на всички важни за енергийната система ТЕЦ трябва да се предложат решения за преход, да бъдат оценени заедно, а финансовата подкрепа да бъда насочена към най-ефективните предложения.

Текущото обсъждане на НПВУ с ЕК не следва да ограничава възможните решения или да отлага работата по спешното разработване на обхватен план за преход. Нужно е да се посочат ясно елементите на реформа в енергийния сектор и да се посочи открито година за приключване на въгледобива у нас, което ще позволи да се планират конкретни стъпки за бъдещето на въглищните райони у нас.

Липсата на обща визия за енергийната трансформация на комплекса "Марица изток" и липсата на взаимовръзка с начините за постигане на справедлив преход могат да доведат до твърде бързо спиране на работата на ключови енергийни обекти "по икономически причини". Това ще доведе до сериозни социални и икономически проблеми, а тезата за справедлив преход ще остане на заден план. Предложеният подход за целева подмяна на производствените мощности на въглища в ТЕЦ "Марица изток 2" е рисков, както поради краткия период, в който инвестицията следва да се възстанови, така и поради липсата на яснота за възможностите за преход към водородно гориво за големи енергийни обекти през 2029 г. Този подход води пряко към закриване на хиляди работни места без да е ангажиран със социалната защита. Алтернативите за преход на въглищните региони са по-разнообразни и НПВУ следва да осигури възможност за развитие на конкурентни предложения "отдолу нагоре".

КНСБ активно обсъжда онези приложими мерки, които биха направили индустриалния преход в комплекса "Марица изток" устойчив. Такива мерки са възможностите за използване на въглищата при по-добри технологични показатели, промяна на горивната база, но и широка индустриализация като се използват активите на комплекса. Енергийната инфраструктура в комплекса е критична за националната електроенергийна система и мерките за комбинация на ВЕИ и батерии са особено приложени именно там. Затова настояваме по мерките за индустриалните зони и за изграждане на 1.7GW ВЕИ изрично да се посочи, че част от предвидените проекти по тези програми ще се реализират с предимство на територията на комплекса;

По отношение на варианта за НПВУ в последния му вариант от КНСБ отчитат, че най-накрая има логически подреден план, който следва европейските препоръки. Планът е разделен на четири части, между които има необходимата синергия.

В него КНСБ подкрепя прогнозата за кумулативен растеж на БВП за периода 2021 - 2025 г. в размер на 21,7% като пряк резултат от ефекта на ПВУ върху икономиката, но считаме, че нивото на амбиция е твърде ниско. "Според нас, мултипликативният ефект би могъл да бъде дори повече", заявяват от синдиката и добавят още една обща забележка: Съотношението между разпределението на средствата в отделните стълбове продължава да бъде доста нехомогенно. Например, в "Справедлива" и "Свързана" България се предвижда съответно по едва 18% и 17,8% от общия ресурс на целия план, докато за "Зелена България" са отделени 36,8%, а за "Иновативна България" - 27,4%."

Акцент в критиката им е именно към сектор Енергетика, където липсата на национални стратегически документи не осигуряват обвързаност с плановете за развитие.

Посочените Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., (която не е приета) и ИПЕК, (който е разработен при значително по-ниски цели за намаляване на въглеродните емисии), не могат да заместят липсата на стратегическа визия за развитие на отрасъла.

Посочените като реформи мерки за разгръщане на потенциала за развитие на водородните технологии и стимулиране на производството на електроенергия от ВЕИ фактически са проектни предложения, които следва максимално да са насочени към пазарната реализация, когато са достигнали зрялост, а финансирането на нови ВЕИ е твърде щедро.

Прави лошо впечатление, че по отношение на енергийните проекти в Плана, широко се предлага създаване на множество работни групи за изготвяне на предложение за нормативни промени. Според нас това по-скоро подчертава липсата на готовност за прилагане на реформи, което подлага на съмнение реалистичността на редица от мерките по НПВУ. Това е валидно за случаите на мерки, при които все още липсват решения за широко пазарно внедряване, като водородните технологии и технологии за геотермална енергия.

Коментарът на КНСБ по отделните части:

"Иновативна" България: общ ресурс 27.4%

Целта на този стълб е повишаването на конкурентоспособността на икономиката и трансформирането ? в икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж чрез мерки в сферата на образованието, цифровите умения, науката, иновациите, технологиите и взаимовръзките между тях. В този вариант на плана финансовия ресурс нараства до 1,35 млрд. лв., но КНСБ не подкрепят начина, по който е планирано да се изразходи той.

Синдикатите продължават да настояват ресурса за програмата за придобиване на базови дигитални умения да бъде поне 500 млн. лв, за да може поне 1/3 от работещите в България да могат да бъдат обхванати. Ресурсът по програмата е 380 млн. лв.

"Зелена" България: 36,8% от целия ресурс

КНСБ не е съгласно с отпадането на инвестиционният проект "Рехабилитация на обекти за предпазване от вредното въздействие на водите за предотвратяване на последици от неблагоприятни климатични събития" в размер 847 580 000 лв. от раздела "Устойчиво селско стопанство". Отпаднал е разработеният проект "Реконструкция, възстановяване и модернизация на държавния хидромелиоративен фонд на Република България за устойчиво управление на водите и адаптиране към климатичните промени".

Неизвестни са и мотивите за отхвърлянето на проекта, а още по-неприемливо е, че тази версия не е обсъждана със земеделската общност. Поради тази причина КНСБ няма как да подкрепят предложеното преструктуриране.

Относно предложението за създаване на "Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство", за който са предвидени 247 млн. лв. за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 296.5 млн. лв. от национално съфинансиране и отново изразяват дълбоко несъгласие. "КНСБ не разбираме логиката, по която се отхвърлят с лека ръка 847 милиона безвъзмездни средства за рехабилитация на хидромелиоративните съоръжения, а сме готови чрез тази инвестиция "да натоварим" държавния бюджет с почти 300 милиона."

Според КНСБ създаването на Комисия за енергиен преход ненужно отлага за след 2023 година изработването на Пътна карта към климатична неутралност, при положение, че критичните решения ще трябва да бъдат взети преди това. Още повече, че вече има създаден Съвет по Зелената сделка с РМС, на който могат да бъдат възложени всички предвидени задачи още сега. Реформите и мерките за енергийна ефективност, либерализация на пазара на електрическа енергия и разработване на дефиниция за енергийна бедност са ключови и изискват по-ясен ангажимент за държавна политика и подкрепа.

КНСБ не одобряват на този фон заделените огромни средства за подкрепа на нови ВЕИ, които трябва да се насочат към мерки за енергийна ефективност в комбинация с ВЕИ за собствени нужди за малкия бизнес и за домакинствата.

КНСБ не подкрепя предложението за пилотен проект за комбинирано производство на топлина и електричество от геотермални източници поради липсата на пазарни решения и предлагаме темата да бъде насочена към научните програми на ЕС. Предвидените огромни средства по този проект следва да бъдат насочени към програми за подкрепа на местно ниво, които са необходими още на този етап;

Напълно липсват проекти по важните направления за внедряване на "умните" мрежи и създаване на условия за работа на енергийните кооперативи, както и за изграждане на общински когенерационни централи и централи за оползотворяване на енергийното съдържание на отпадъците. Липсата на синергия между политиките за кръгова икономика, дигитализация и опазване на околната среда най-ясно се вижда при плановете за подкрепа на местните общности, но именно там необходимостта от развитие на инициативи за подобряване на условията на живот е най-висока, пишат още от КНСБ.

КНСБ подкрепя повишаването на дела на средствата в компонент "Биоразнообразие" на стълб "Зелена България".

"Свързана" България - 17.8% от ресурсите

Подкрепяме проектите в областта на транспорта, като цифровизация на железопътния транспорт, преустройство и рехабилитация на ключови гарови комплекси, модернизация на тягови подстанции и секционни постове, закупуване на енергийно-ефективен и комфортен подвижен ЖП състав, устойчиво управление на пътната безопасност, изграждане на участъци от Линия 3 на метрото в София и проект за устойчива градска мобилност.

"Справедлива" България 18% от общите средства.

Все още не е налице обобщен измерител, който да отразява реалната степен на конвергенция спрямо средноевропейските равнища на доходи и БВП, а КНСБ все още не намира конкретни мерки и политики за справяне с демографската криза, насърчаване на качествената заетост и намаление на неравенствата. Проблемите на пазара на труда, квалификацията и преквалификацията на работната сила само частично са засегнати.

КНСБ подкрепя принципно всички предложени проекти в областта на здравеопазването, включително и добавения проект за система за спешна медицинска помощ по въздуха.

факта, че системата се нуждае от технологично и техническо обновление и от подобряване условията за работа на медицинските кадри и условията за лечение на пациентите.

В заключение, на база всички гореизложени съображения и коментари, Конфедерацията на независимите синдикати в България, се въздържа от цялостна подкрепа, като настоява бележките и предложенията, които бяха отправени, да бъдат взети под внимание в процеса на финализиране на НПВУ от следващото правителство.

Коментари