БНБ подготвя мерки за отлагане на плащанията по кредити

„Тойота” затваря заводите си в Европа

Петролът се срина до нива от 2002 г.

Владислав Горанов готви актуализация на бюджета

Ресторантьорският бранш във Велико Търново е освободил от работа над 2 000 души

Иван Нейков: Трябва да даваме парите не за безработни, а за дейности

Проф. Даниела Бобева: Българският бизнес и българските работещи ще ни извадят от кризата

Томислав Дончев: Мислим за работодателя, но най-вече за работника

Бизнесът иска държавна финансова помощ за всички фирми със загуби от над 25%

Авиокомпаниите престанаха да връщат пари за отменени полети

Кристалина Георгиева: Целият кредитен ресурс на МВФ може да е за страни, засегнати от Covid-19

В Тристранката не се разбраха за държавната подкрепа

Меркел и Рюте са против европейски съвместни "коронаоблигации"

Домусчиев предлага и медиите да получат държавна подкрепа заради коронавируса

КЕВР: Цената на природния газ поевтинява с 40,49% от 1 април

"Демократична България" предлага НАП да отложи и преработи изцяло наредба Н-18 за 1 януари 2021

24.1.2020 г. 13:01

От Демократична България считаме, че избраният от НАП и МФ подход е грешен и вреден за бизнеса. Предлагаме новият краен срок за влизане в сила на наредбата да бъде 1 януари 2021 г., за да могат браншовите организации и НАП да постигнат съгласие по спорните текстове, а бизнесът да адаптира софтуера за фискални устройства, който използва. А докато НАП и МФ не приемат предложенията ни ще подкрепим всеки справедлив протест и усилия срещу зловредните промени в наредба Н-18. Това казва в своя позиция "Демократична България".

Повече от две години продължават промените, които НАП и МФ правят в Наредба Н-18, затруднявайки работата на фирмите в България с допълнителни разходи, правна и бизнес несигурност.

От началото на промените по спорната наредба НАП не е постигнала целта си за изсветляване на бизнеса, обратното – огромната част от фирмите, които стриктно спазват законите, са принудени да правят големи за мащабите си инвестиции. Това с особена сила важи за тези компании, които сами са разработили софтуер за управление на вътрешните процеси и крайните продажби. Негативният ефект от спорната наредба включва и създаване на трудности за клиентите, принудени да извършват само плащания по банка при фирми, които се отказват от плащания в брой с касов апарат и СУПТО софтуер, регламентиран от НАП.

Най-засегнати от спорните текстове са магазини, ресторанти, туроператори, малки и средни търговци, представляващи над 80% от бизнеса в България. Реална е опасността фирми да изнесат дейността си в чужбина, за да избегнат свръхрегулациите на НАП, несъобразени с функционирането на бизнеса.

От Демократична България считаме, че са налице прекалено много рискове, засягащи всички български граждани:

– Неясните текстове, които дават възможности на проверяващите от НАП да се тълкуват различно при налагане на санкции. В резултат рискът да нарасне количеството на корупционните практики се увеличава, вместо да бъде намален. 

– Риск от фалити на малки търговци, които не успяват да изпълнят всички изисквания на наредбата или характерът на бизнеса им е такъв, че позволява широко тълкуване от служителите на НАП при проверка.

– Възможността за комуникация със сървърите на НАП и зависимостта от мобилните оператори се превръща в огромен риск пред работата на фирмите. При липса на свързаност търговските обекти практически трябва да прекратят дейността си. Предложението ни фискалните устройства да могат да се свързват с НАП през интернет (с произволен доставчик и свързаност LAN/Wi-Fi) не бе прието от агенцията.

– Изтичане на лични данни на граждани и търговски тайни на фирмите, до които НАП ще има достъп.

– Затруднени са и софтуерните компании разработващи СУПТО софтуер, принудени да се допитват до НАП за всеки отделен казус.

Какво предлагаме?

– Цялостна преработка на наредбата в тясно сътрудничество с бизнес, браншови организации и експерти.

– Отпадане на задължителното изискване за използване на касови апарати, ползата от които намалява значително, когато има възможност за предаване на данни за продажбите в реално време чрез т.нар. софтуерна фискализация.

– Преосмисляне на философията за налагане на твърде специфични изисквания към бизнес софтуера, което няма как да работи, когато бизнесът използва софтуер, разработен извън България

– Отворени интерфейси за комуникация с НАП, които всеки софтуер може да използва.

– Електронни касови бележки, за повече удобство и по-малко изхабена хартия.

– Отлагане на срока за влизането й в сила на 1 януари 2021 г.


Коментари