7 компании искат да строят АЕЦ "Белене"

Изтече срокът за подаване на заявки за инвеститор на АЕЦ “Белене”

АЕЦ "Белене" няма да се реализира, смята проф. Касчиев

Създаден е електронен регистър за операторите на биологични продукти

ЕЦБ затвори един от своите уебсайтове след хакерска атака

НСИ: С близо 46% е скочила цената на картофите

Плевнелиев: Продължаваме да се борим за завод на "Фолксваген" у нас

Банките са превърнати във филиал на полицейските участъци, смята Хърсев

Около 30% от индустриалното свиневъдство в България вече е унищожено

Всички прасета във Варненско трябва да бъдат унищожени

Малки и средни стопани искат методика за обезщетяване на умъртвени животни

Статистиката отчете 1260 лева средна заплата

"Булгаргаз" съди "Топлофикация София" за 35 милиона лева

Твърдият Брекзит обезцени британската лира

България не се отказва от опитите да привлече завод на "Фолксваген"

Едва 8% от българите склонни да опитат нови форми на работа

9.7.2019 г. 13:56

От Центъра за икономическо развитие отчитат, че едва 8% биха опитали от новите форми на работа в България. Изводът от проучването е, че предстои развитието на новите форми на труд, но със сравнително бавни темпове в България.

На пресконференция в БТА директорът на Центъра за икономическо развитие д-р Мария Прохаска представи проекта "Адаптиране на индустриалните отношения към новите форми на работа през 2018 г.", финансиран от Европейската комисия. Проектът обхваща шест страни - България, Северна Македония, Хърватска, Румъния, Полша и Чехия.

Според данните в изследването в България доминират наетите съгласно стандартния трудов договор - 90% от лицата на пазара на труда. Самонаетите и самоосигуряващите се лица представляват приблизително 9%. Работещите без трудов договор, включително и тези по граждански договор, са 1.9% от всички наети.

Проучването показва, че новите форми на работа са при самонаетите и самоосигуряващите се лица.

1. Споделяне на служител, при което отделен работник се наема колективно от група работодатели, за да удовлетворят нуждите от човешки ресурси на различни дружества;

2. Споделяне на длъжност, при което работодател наема двама или повече работници да попълнят колективно определена длъжност;

3. Непостоянна работа, при която работодателят не е задължен редовно да осигурява работа на служителя, а се ползва от гъвкавостта да търси услугите на работника при нужда;

4. Надомна работа посредством информационните и комуникационните технологии, при която работниците могат да извършат възложената им дейност от което и да е място, по което и да е време;

5. Базирана на ваучери работа, при която трудовите взаимоотношения се свеждат до заплащането на услуги с ваучер, покриващ дължимото възнаграждение и социални осигуровки;

6. Работа за съвкупност от възложители (портфейл), при която самоосигуряващото се лице работи за голям брой клиенти, като за всеки един от тях извършва малка по мащаб професионална дейност;

7. Кооперативна заетост, при която упражняващи свободна професия, самоосигуряващи се лица или микропредприятия си сътрудничат по някакъв начин, за да преодолеят ограниченията на мащаба и професионалната изолация.

Резултатите от социологическото проучване показват, че 80-90% от респондентите никога не са били участници в някои от новите форми на работа. Работата от разстояние е позната за 6.6%, а 4.6% от респондентите са запознати с работата за съвкупност от възложители.

82.2% от анкетираните отхвърлят възможността да преминат към подобна тип заетост, което говори за ограничен потенциал за развитие на новите форми на труд. 8% са заинтересовани обаче и биха искали да опитат тази възможност.

Най-голямо предимство в новите форми на работа според 54.3% от анкетираните е независимост, свобода сам да си бъдеш началник, следвано от гъвкаво работно време (39.3%), контрол и самостоятелно взимане на решения (37.9%), по-големи доходи (20%) и по-добър баланс между работа и личен живот (18.6%).

Представители на социалните партньори и хора, които работят по класически трудов договор, посочват, че новите форми на работа все още са екзотика в България.

Предимствата за новите форми на работа са свободата, гъвкавостта, самостоятелните решения, а недостатъците - несигурност, висока интензивност на работа, стрес, по-малко отпуска и други. Новите форми на работа обхващат по-младата генерация.

Изводът от проучването е, че предстои развитието на нови форми на труд, но със сравнително бавни темпове в България. Причините са възможността за по-високи доходи, липсата на други възможности за работа, възможност за придобиване на трудов опит, индивидуални предпочитания и други.

Социологическото проучване е обърнало внимание и на онлайн платформите. Онлайн платформите са слабо познати в България, особено в малките градове и селата. Рано е да се правят категорични изводи за развитието им и заетостта при тях. 46.1% никога не се чували за онлайн платформите за разлика от 32.2% от респондентите, които са чували за тях, но никога не са ги използвали.

Препоръките от социологическото проучването е да се разпространява повече информация за възможностите и особеностите на новите форми на работа, за да може хората, които проявяват минимален интерес, да предприемат стъпки за развитието си.

Трябва да се провеждат специализирани изследвания в бъдеще, да се търси баланс между насърчаването на новите форми на работа и осигуряване на социална защита, както и иновативни методи на представителство и работа от страна на социалните партньори.

Коментари