ЕЦБ затвори един от своите уебсайтове след хакерска атака

НСИ: С близо 46% е скочила цената на картофите

Плевнелиев: Продължаваме да се борим за завод на "Фолксваген" у нас

Банките са превърнати във филиал на полицейските участъци, смята Хърсев

Около 30% от индустриалното свиневъдство в България вече е унищожено

Всички прасета във Варненско трябва да бъдат унищожени

Малки и средни стопани искат методика за обезщетяване на умъртвени животни

Статистиката отчете 1260 лева средна заплата

"Булгаргаз" съди "Топлофикация София" за 35 милиона лева

Твърдият Брекзит обезцени британската лира

България не се отказва от опитите да привлече завод на "Фолксваген"

Британската икономика се сви през второто тримесечие с оглед на Брекзит неизвестността

"Фейсбук" предлага милиони долари на новинарски издания за лицензирани статии

Морските курорти ще приключат сезона на загуба

Заев: Договорът за приятелство увеличи търговския обмен с България

Реколта 2019: По-ниски добиви, по-лошо качество

12.6.2019 г. 09:54

Реколта 2019 ще бъде запомнена с проливните дъждове и градушки, които унищожиха посеви в земеделски земи и частни дворове. Добивите през 2019 г. ще бъдат значително намалени спрямо предходната година, предаде репортер на БГНЕС.

Традиционно черешоберът в Кюстендилско навлиза в решаващата си фаза в средата на юни и честите валежи могат да провалят събирането на реколтата. Все пак изкупната цена на плодовете скочи от 60 стотинки за 1 лев за килограм, като ако времето се задържи сухо за няколко дни, прогнозите са стойността на плодовете бавно да се увеличава. Земеделци от областта се канят следващата година да търсят нови възможности за реализация на плодовете, след като повечето ранни сортове череши бяха предадени в преработвателни дружества заради липсата на изкупвачи, а и заради недобрите вкусови качества, след като през април слани попариха цветовете. Очакваният добив в Кюстендилска област е едва около хиляда тона череши, докато в предишни години са реализирани по 5-6 хиляди тона. Сега черешите се изкупуват в 24 населени места в Кюстендил. И тази година кампанията се охранява от полиция, от служители на регионалния граничен сектор, а до дни ще се включи и звено на жандармерията.

При друга традиционна за страната ни култура – розоберът, също се очаква по-нисък среден добив. Стопаните прогнозират поне 50% спад в продукцията, а и качеството й също не е добро заради валежите. Началото на розобера започна с една седмица по-късно, а се очаква краят му да бъде около 18 юни. До момента розоберачите са прибрали две трети от реколтата, като реколтираните площи до началото на юни месец са малко под 22 декара, а получената продукция е 5 243 тона розов цвят. За сравнение, миналогодишния добив на розов цвят е бил малко под 15 тона. Причините за слабата реколта са климатичните условия – сухата зима, ниските температури, както и стресова смяна на температурата, които влияят пагубно на розите. Липсата на работна ръка също оказва негативно влияние върху качеството на продукцията, като тази година на розоберачите се плаща по-малко спрямо миналата година – 1 лев на килограм събран розов цвят. Изкупната цена също е по-ниска спрямо миналата година, като заради резките температурни амплитуди качеството на розовото масло е спаднало. Все още не е ясно дали стопаните на розови масиви ще получат обвързано плащане заради лошата реколта.

Традиционно в първите дни на юли започва жътвата на пшеница, като и при тази култура всичко отново зависи от това дали времето ще е дъждовно или сухо. Към момента прогнозата за добива е труден заради зимното засушаване и болестите, които съпътстват най-вече вносните сортове. На много места в страната по житните посеви се наблюдава кафява ръжда и брашнеста мана. За поредна година земеделските производители предпочитат западни сортове пшеница, които да по-неустойчиви, но пък дават по-високи добиви. Въпросът със сортовете е на дневен ред от години, след като български стопани от години настояват да има държавна защита върху селектирани у нас сортове. Такава е практиката в Турция и Испания, където земеделците са длъжни да сеят поне 10% от площите си с местни семена. У нас земеделците, засели пшеница, масово се оплакват от гъбични заболявания по растенията заради дъждовете. Това наложило повтаряне и потретване на пръскането с фугнициди, което пък оскъпява реколтата. Противно на всеобщото схващане, че „всяка капка дъжд е жълтица“, валежи от над 60-80 л/м2 са пагубни за растенията и причиняват т.нар. „сечене“. При него растенията падат като отсечени, защото от дъждовете корените им изгниват. /БГНЕС

Коментари