Броят на убитите при протестите в Иран продължава да расте, а информационната картина остава мъглива заради ограниченията за медиите и периодичните прекъсвания на интернет. По данни на базираната в САЩ мрежа HRANA жертвите са най-малко 2 571, като организацията уточнява, че по-голямата част са протестиращи, включително непълнолетни. Тези цифри не могат да бъдат независимо потвърдени в пълен обем.
Паралелно с ръста на жертвите идват и най-тревожните сигнали – правозащитни организации предупреждават за ускорени процеси и риск от екзекуции. Hengaw съобщи, че 26-годишният Ерфан Солтани е изправен пред „иминентна“ екзекуция след бърза и непрозрачна процедура, а Iran Human Rights също говори за непотвърдени, но сериозни индикации, че може да бъде изпълнена смъртна присъда дни след ареста му.
Външният натиск върху режима се засилва, но с непредвидими последствия. Американският президент Доналд Тръмп заяви, че САЩ ще предприемат „много категорични действия“, ако Техеран започне да екзекутира демонстранти, без да конкретизира какви. В същото време Държавният департамент призова американските граждани да напуснат Иран, включително по сухопътни маршрути през съседни държави.
Техеран отговаря, че Вашингтон търси „претекст“ за намеса и че стратегията е „смяна на режима“ чрез санкции, заплахи и подхранване на хаос – позиция, която иранската мисия към ООН изрази публично.
На този фон анализаторският въпрос „идва ли краят на режима?“ звучи логично, но засега няма еднозначен отговор. Два сценария изглеждат най-реалистични:
- Режимът задържа контрола: силовите структури остават консолидирани, интернет и комуникациите се режат на вълни, протестите се „раздробяват“ и се изтласкват от улицата чрез масови арести и страх от показни присъди. Точно към подобна линия насочват и сигналите от съдебната власт за бързи процеси.
- Нова ескалация: ако започнат екзекуции или се появят убедителни доказателства за масови убийства, общественият гняв може да се върне – особено при по-слабо контролируеми икономически шокове и стачки. Но без устойчиви комуникации протестната енергия трудно се организира и поддържа.
Засега една тенденция е ясна: информационният вакуум – прекъсванията на интернет и ограничените независими свидетелства – прави почти невъзможно бързото и сигурно потвърждение на най-тежките твърдения. Това оставя пространство за конкуриращи се версии, включително и за политическа употреба на числата – от всички страни.