Днес се отбелязва втората годишнина от смъртта на Алексей Навални

Украинската делегация замина за преговорите в Женева

Марко Рубио е в Будапеща за среща с Виктор Орбан

Арест на бивш украински министър - той е задържан докато опитвал да напусне страната

Унгария и Словакия искат от Хърватия транзит на руски петрол

Вашингтон предпочита дипломатическо решение на спора с Иран

Протестите в Сърбия: Многохилядна антиправителствена демонстрация в Крагуевац

Руски медии съобщават за над 170 дрона, унищожени над Брянска област

Бурята „Ориана“ удари Южна Европа: щети в Пулия и червен код в Испания

Украйна е договорила още енергийна и военна подкрепа с европейските съюзници

Марко Рубио: Не искаме Европа да бъде васал на САЩ, искаме да сме партньори

Лондон иска "действия" след доказателства, че Русия е убила Навални

Нови израелски удари в Южен Ливан

Иран е готов да обмисли компромиси за постигане на ядрена сделка със САЩ

Зеленски и Рубио обсъдиха условията за край на руската агресия

Иран след кървавия пик: над 2500 жертви, страх от екзекуции и „помощ“ без план

14.1.2026 г. 16:24

Броят на убитите при протестите в Иран продължава да расте, а информационната картина остава мъглива заради ограниченията за медиите и периодичните прекъсвания на интернет. По данни на базираната в САЩ мрежа HRANA жертвите са най-малко 2 571, като организацията уточнява, че по-голямата част са протестиращи, включително непълнолетни. Тези цифри не могат да бъдат независимо потвърдени в пълен обем.

Паралелно с ръста на жертвите идват и най-тревожните сигнали – правозащитни организации предупреждават за ускорени процеси и риск от екзекуции. Hengaw съобщи, че 26-годишният Ерфан Солтани е изправен пред „иминентна“ екзекуция след бърза и непрозрачна процедура, а Iran Human Rights също говори за непотвърдени, но сериозни индикации, че може да бъде изпълнена смъртна присъда дни след ареста му.

Външният натиск върху режима се засилва, но с непредвидими последствия. Американският президент Доналд Тръмп заяви, че САЩ ще предприемат „много категорични действия“, ако Техеран започне да екзекутира демонстранти, без да конкретизира какви. В същото време Държавният департамент призова американските граждани да напуснат Иран, включително по сухопътни маршрути през съседни държави.

Техеран отговаря, че Вашингтон търси „претекст“ за намеса и че стратегията е „смяна на режима“ чрез санкции, заплахи и подхранване на хаос – позиция, която иранската мисия към ООН изрази публично.

На този фон анализаторският въпрос „идва ли краят на режима?“ звучи логично, но засега няма еднозначен отговор. Два сценария изглеждат най-реалистични:

- Режимът задържа контрола: силовите структури остават консолидирани, интернет и комуникациите се режат на вълни, протестите се „раздробяват“ и се изтласкват от улицата чрез масови арести и страх от показни присъди. Точно към подобна линия насочват и сигналите от съдебната власт за бързи процеси.

- Нова ескалация: ако започнат екзекуции или се появят убедителни доказателства за масови убийства, общественият гняв може да се върне – особено при по-слабо контролируеми икономически шокове и стачки. Но без устойчиви комуникации протестната енергия трудно се организира и поддържа.

Засега една тенденция е ясна: информационният вакуум – прекъсванията на интернет и ограничените независими свидетелства – прави почти невъзможно бързото и сигурно потвърждение на най-тежките твърдения. Това оставя пространство за конкуриращи се версии, включително и за политическа употреба на числата – от всички страни.