Горната камара на Конгреса на САЩ направи рядка стъпка към ограничаване на президентските правомощия във външната политика, като придвижи резолюция по Закона за военните правомощия (War Powers), насочена срещу евентуално ново военно разгръщане на администрацията на Доналд Тръмп във Венецуела. Мярката мина с 52 гласа „за“ срещу 47 „против“, след като петима републиканци гласуваха заедно с демократите.
Става дума за процедурно гласуване, което отваря път към дебат и окончателен вот още следващата седмица. Резолюцията ще изисква президентът да поиска изрично одобрение от Конгреса, преди да предприеме допълнителни удари или продължителни операции срещу Венецуела. Тя не отменя със задна дата вече проведената акция, при която американски части заловиха венецуелския президент Николас Мадуро, но цели да блокира „втора вълна“ без санкция на законодателите.
Именно операцията по залавянето на Мадуро запали фитила на бунта в Сената. В Белия дом твърдят, че това е била операция срещу „наркобарон“, а не „война срещу държава“, поради което не е било нужно предварително разрешение. Част от сенаторите обаче виждат опасен прецедент: ако подобни действия се квалифицират като „правоохранителни“, президентът би могъл да ги използва като вратичка за бъдещи интервенции без политически контрол.
По данни на Reuters резолюцията е съвместна инициатива на демократа Тим Кейн и републиканеца Ранд Пол – необичайна коалиция, която показва колко чувствителна е темата за „войната без Конгрес“ дори вътре в Републиканската партия. (Time посочва, че сред подкрепилите републиканци са Джош Хоули, Тод Йънг, Лиса Мъркауски, Сюзън Колинс и Ранд Пол.)
Политическата математика обаче остава безмилостна. Дори Сенатът да приеме резолюцията окончателно, тя трябва да мине и през Камарата на представителите, където републиканците също имат мнозинство. А ако стигне до бюрото на президента, Тръмп може да наложи вето – и тогава за преодоляването му ще са нужни 2/3 мнозинство и в двете камари (не само в Сената), което към момента изглежда трудно постижимо.
Зад този спор стои по-големият въпрос: дали Вашингтон влиза в режим на „мисията се разширява“, при който една операция се превръща в серия от нови цели. Някои сенатори, подкрепили резолюцията, публично изразяват тревога, че Венецуела може да се превърне в шаблон за едностранни действия и на други места – включително в посока Гренландия, което допълнително политизира дебата в рамките на НАТО и отношенията със съюзници.