Руският президент Владимир Путин отправи нова остра атака към европейските държави, обвинявайки ги, че с „неприемливи искания“ саботират американските усилия за мир в Украйна. Той предупреди, че ако „Европа иска война, Русия е готова“, в момент, когато в Москва се очакват ключови разговори с най-доверените хора на Доналд Тръмп – специалния пратеник Стив Уиткоф и президентския зет Джаред Къшнър.
Москва: Европа пречи на мирния план на САЩ
Според руския държавен глава, европейските съюзници на Украйна поставят условия, които „нямат нищо общо с мирен дневен ред“ и блокират плана, подготвен от администрацията на Тръмп за прекратяване на войната. Именно в навечерието на срещата с американската делегация Путин заяви, че Москва е отворена за преговори, но няма да приеме формула, която не отчита руските цели в Украйна.
Реториката му идва на фона на продължаващи боеве по фронтовата линия и руски твърдения, че са овладели стратегически важния град Покровск – нещо, което Киев категорично отрича, съобщавайки за продължаващи тежки сражения в района.
Уиткоф и Къшнър в Москва със спорен мирен план
Стив Уиткоф и Джаред Къшнър пристигнаха в Москва с проект за мир, изграден върху първоначалния 28-точков план на Тръмп, който предизвика сериозно напрежение още при изтичането му в медиите. По информация на международни издания проектът включва:
- замразяване на фронтовата линия и запазване на вече окупирани от Русия територии;
- ограничения върху числеността и способностите на украинската армия;
- дългосрочни гаранции, че Украйна няма да се присъедини към НАТО.
Тези елементи са посрещнати с тревога както в Киев, така и в много европейски столици, тъй като се възприемат като силно изгодни за Русия и застрашаващи украинския суверенитет.
Киев настоява за „достоен мир“ и по-активна Европа
Докато в Москва текат подготовките за срещата Путин–Уиткоф–Къшнър, украинският президент Володимир Зеленски е на посещение в Ирландия. На обща пресконференция с ирландския премиер Михол Мартин той подчерта, че Украйна иска край на войната, а не само пауза в сраженията, и настоя за „достоен мир“, който да не превръща конфликтa в замразен.
Зеленски съобщи, че рамковото споразумение, изготвено първоначално в Женева, е било „прецизирано“ след последния кръг преговори в САЩ (Флорида), като Киев е настоял европейските съюзници да бъдат много по-активно ангажирани в процеса:
- да участват пряко в гаранциите за сигурност;
- да имат думата по отношение на бъдещите граници и възстановяването на Украйна.
Ирландия обяви нов пакет подкрепа в размер на 125 млн. евро – 100 млн. евро за нелетална военна помощ и 25 млн. евро за укрепване на украинската енергийна система. Дъблин подчерта, че ще подкрепя Украйна „толкова дълго, колкото е необходимо“ и постави акцент върху европейската сигурност и бъдещото членство на Киев в ЕС.
Най-трудните въпроси: сигурност и територия
И в руските, и в украинските изявления ясно се вижда, че най-спорните точки в мирния план остават:
- съдбата на анексираните и окупирани украински територии;
- моделът на дългосрочните гаранции за сигурност на Украйна;
- ролята на Европа в бъдещата архитектура на сигурността.
Докато Москва обвинява европейците, че „пречат на мира“, голяма част от европейските столици са притеснени, че прекалено прибързано споразумение може да узакони териториални завоевания на Русия и да насърчи подобни действия в бъдеще.
Засега няма индикации за пробив – боевете продължават, позициите остават твърди, а днешните изявления на Путин подсказват, че Кремъл се готви и за двата сценария: преговори – но и продължаване на войната, ако не получи желаното на масата.