Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че предложеното от Сената законодателство за санкции срещу държави, които продължават да правят бизнес с Русия, е „приемливо“ за него – най-ясният до момента сигнал, че Белият дом е готов да подкрепи най-тежкия досега пакет вторични санкции.
„Републиканците въвеждат много строго законодателство, санкции и т.н. за всяка страна, която осъществява бизнес с Русия“, каза Тръмп пред журналисти, преди да напусне Флорида на 17 ноември за завръщане във Вашингтон. По думите му проектът „е напълно приемлив“ и дори „по същество е моя идея“.
Какво предвижда законопроектът
Законопроектът, известен като „Закон за санкциониране на Русия от 2025 г.“ (Sanctioning Russia Act), е изготвен от влиятелния републиканец Линдзи Греъм и демократа Ричард Блументал. Той дава право на президента да налага мита до 500% върху вноса от държави, които купуват руски енергийни продукти и не подкрепят активно усилията за Украйна – пряко насочване към големи потребители на руски петрол и газ като Китай и Индия.
Санкциите са замислени като вторични – целта е да се удари не само Русия, но и нейните клиенти: страни, които според авторите „финансират войната“ чрез покупките си на енергийни ресурси. В законопроекта са заложени и допълнителни ограничения върху руския суверенен дълг и транзакциите с вече санкционирани компании.
Лидерът на републиканското мнозинство в Сената Джон Тюн още през октомври обяви, че е готов да внесе текста за гласуване, като неофициално се говори за над 80 сенатори съавтори – достатъчно, за да се преодолее президентско вето, ако се стигне до него.
От резерви към „твърда линия“
До последните седмици Тръмп се колебаеше да подкрепи подобен закон, тъй като настояваше, че ще успее да доведе руския президент Владимир Путин и украинския държавен глава Володимир Зеленски до обща маса за мирни преговори.
Високопрофилната среща на върха Тръмп–Путин в Аляска през август обаче приключи без споразумение за прекратяване на войната. Американският президент описа разговорите като „много продуктивни“, но призна, че не е постигнато реално примирие и че конфликтът се оказва „по-сложен“, отколкото е очаквал.
Оттогава натискът от Конгреса расте. Демократите и част от републиканците настояват, че след близо четири години война и липса на пробив в преговорите единственият инструмент, с който Вашингтон може да промени поведението на Кремъл, са много по-тежки санкции – не само срещу Русия, но и срещу нейните ключови икономически партньори.
Сегашната подкрепа на Тръмп за закона може да се тълкува и като опит да си върне инициативата по темата „Русия–Украйна“, след като срещата в Аляска беше широко критикувана като подарък за Путин, от който той излезе без значими отстъпки.
Мита към Китай, Индия – и може би Иран
Тръмп вече предупреди, че бъдещите мита могат да засегнат особено силно Китай и Индия – двете държави, които по данни на анализатори купуват по-голямата част от руския износ на петрол и газ след началото на войната. „Може да добавим и Иран към това“, каза президентът, без да дава детайли.
Според публикации в „Файненшъл Таймс“ и други медии дипломатите на САЩ вече предупреждават партньорите в Г-7, че са възможни и до 100% мита върху китайски и индийски стоки, ако тези страни продължат да увеличават вноса на руски петрол.
Европейски съюз и редица съюзници от НАТО от своя страна се опитват да извоюват изключения или по-гъвкав режим, опасявайки се, че масови наказателни мита могат да предизвикат търговска война и да ударят икономиките им, докато те още се адаптират към собственото си намаляване на зависимостта от руската енергия.
Войната в Украйна: удари по рафинерии и битка за Покровск
Законодателната офанзива в САЩ върви паралелно с ескалация на бойните действия. Украйна значително разшири обхвата на своите удари по руска енергийна инфраструктура – от петролни рафинерии и терминали на Черно море до ключови логистични центрове, което според Киев вече е намалило капацитета на руската рафинираща индустрия с около 20%.
Русия отговаря с масирани ракетни и дронови удари по украинската енергийна система и транспорт, като според последни оценки Москва напредва в опита си да превземе стратегическия железопътен възел Покровск в Донецка област – ключов за снабдяването на украинската армия по източния фронт.
На този фон допълнителни санкции, насочени към клиента на руските енергоносители, се представят във Вашингтон като начин да се удари „военната каса“ на Кремъл, без да се въвличат пряко войски на НАТО.
Какви са рисковете
Критиците на законопроекта – включително част от експертната общност в САЩ – предупреждават, че мита от 500% върху стоки от десетки държави биха могли да се превърнат в де факто ембарго и да предизвикат шокове в глобалната търговия и енергийните пазари.
Залагайки толкова високи тарифи, Конгресът рискува да тласне страни като Индия, Турция или Бразилия към по-тясно икономическо сътрудничество с Русия и Китай, вместо да ги убеди да се дистанцират от Москва. В същото време част от съюзниците на САЩ също все още купуват ограничени количества руски енергийни ресурси и могат да попаднат в обхвата на санкциите, ако текстовете не бъдат прецизирани.
За Тръмп политическата сметка е двойна. От една страна, подкрепата за „костотрошачески“ санкции му позволява да демонстрира твърдост спрямо Русия след критиките за провала на мирната инициатива в Аляска. От друга – реалното прилагане на митата може да задълбочи напрежението с ключови партньори като Индия и да удари американския потребител през цените.
Дали законът ще бъде приет в първоначалния си „максималистичен“ вид, предстои да решат Сенатът и Камарата на представителите. Но още сега е ясно, че дискусията за 500% мита срещу клиентите на Русия излиза далеч отвъд обичайния санкционен арсенал – и може да се превърне в един от най-спорните ходове на второто управление на Тръмп.