Президентът на САЩ Доналд Тръмп изненадващо призова републиканците в Камарата на представителите да гласуват за публикуването на всички документи по случая „Епстийн“ – точно седмица след като лично ги убеждаваше да блокират подобен ход.
В публикация в собствената си мрежа Truth Social Тръмп пише, че „републиканците в Камарата трябва да гласуват за разкриването на досиетата на Епстийн, защото нямаме какво да крием“ и че е „време да продължим напред от тази измама на демократите“.
Обратът идва часове преди очаквано гласуване по законопроекта „Epstein Files Transparency Act“ – инициатива, която набра двупартийна подкрепа и която ще задължи Министерството на правосъдието да публикува всички свои файлове за разследванията срещу опозорения финансист Джефри Епстийн и смъртта му в ареста през 2019 г.
Какво предвижда законопроектът
Проектозаконът, внесен от демократа Ро Хана и подкрепен от консервативния републиканец Томас Маси, задължава правосъдното министерство да разсекрети и публикува всички документи и комуникации, свързани с делата срещу Епстийн – включително вътрешни записки и материали от проверката на смъртта му в затвора.
Изрично е предвидено защитата на самоличността на жертвите и запазване в тайна на информация, която би застрашила текущи разследвания – данни, които могат да бъдат заличавани при публикуването.
След месеци блокиране в комисии проектът стигна до пленарна зала чрез рядко използван парламентарен инструмент – „петиция за освобождаване от отговорност“ (discharge petition). Тя вече събра необходимите 218 подписа – всички демократи и четирима републиканци, което принуждава ръководството на Камарата да насрочи вот.
Спикерът на Камарата Майк Джонсън, близък съюзник на Тръмп, първоначално критикува инициативата, но впоследствие заяви, че „няма какво да се крие“ и че очаква законопроектът да бъде приет.
От „демократска измама“ до „нямаме какво да крием“
До този уикенд Тръмп активно убеждаваше съпартийците си да не допускат гласуването, като наричаше казуса „демократски заговор“ и предупреждаваше, че подкрепа за петицията е „враждебен акт“ спрямо администрацията.
Натискът обаче се обърна: водещи фигури на републиканците в Камарата, включително и част от най-гласовитите поддръжници на Тръмп като Маржъри Тейлър Грийн и Лорън Бобърт, подписаха петицията и публично настояха за максимална прозрачност.
Конфликтът прерасна в открит разрив – Тръмп оттегли подкрепата си за преизбирането на Грийн и я нарече „предателка“, а тя отговори, че „целият спор се свежда до досиетата „Епстийн“ и до въпроса защо Белият дом се бори толкова упорито срещу публикуването им“.
На този фон обръщането на позицията вероятно е и признание, че критичната маса в собствената му партия вече е на страната на прозрачността и че блокирането на гласуването е практически невъзможно.
Новите имейли: „Знаеше за момичетата“
Натискът за разкриване на пълните досиета се засили след публикуването на над 20 хиляди страници документи от наследниците на Епстийн и от комисията по надзора на Камарата. Сред тях са и три имейла от 2011 и 2019 г., които свързват Тръмп с жертви на Епстийн.
В имейл до Гислейн Максуел от 2011 г. Епстийн пише, че „кучето, което още не е излаяло, е Тръмп“ и твърди, че тогавашният бизнесмен „прекарвал часове“ в дома му с жена, по-късно идентифицирана като жертва на сексуално насилие.
В друг имейл от 2019 г. до журналиста Майкъл Уолф Епстийн пише, че „разбира се, Тръмп е знаел за момичетата, защото е помолил Гислейн да спре“ – фраза, която демократите в Камарата използват като аргумент, че президентът е бил наясно с трафика на непълнолетни, без непременно да е участвал.
Белият дом реагира остро, наричайки кореспонденцията „фалшив наратив“ и „очевиден опит на демократите да очернят президента чрез избирателно изтичане на имейли към либерални медии“. Говорителката Каролайн Ливит подчерта, че CBS и други медии не са успели независимо да верифицират автентичността на част от писмата.
Администрацията на Тръмп продължава да твърди, че той е прекъснал отношенията си с Епстийн още в началото на 2000-те и дори го е изгонил от частния си клуб Mar-a-Lago, защото се държал „странно“ с млади служителки.
От приятелство до политически кошмар
Доналд Тръмп и Джефри Епстийн години наред са част от един и същ елитен кръг – снимани заедно на партита в Mar-a-Lago през 90-те и началото на 2000-те, а в интервю от 2002 г. Тръмп го описва като „човек, който много обича красиви жени, и то по-млади“.
След ареста на Епстийн през 2019 г. за трафик на непълнолетни и последвалото му самоубийство в ареста, почти всички публични фигури се дистанцират от него. Но всяка нова порция документи – съдебни, журналистически, а сега и от Конгреса – неизбежно връща към въпроса кой какво е знаел и кога.
За Тръмп казусът е особено чувствителен: от една страна, той настоява, че не е извършил престъпление и жертви като Вирджиния Джуфре никога не са го обвинявали в насилие; от друга – снимки, стари цитати и вече и имейли подкопават опита му да сведе отношенията си с Епстийн до „повърхностно познанство“.
Ако законопроектът мине в Камарата, Министерството на правосъдието ще разполага с 30 дни, за да публикува пълния масив от документи – с ограничени редакции за защита на жертвите и активните дела. След това мярката трябва да бъде одобрена и от Сената, а накрая – подписана от самия Тръмп или при евентуално негово вето да бъде преодоляна с квалифицирано мнозинство.
Независимо от изхода, политическият ефект е ясен: въпросът „какво има в досиетата „Епстийн““ се превърна от конспиративна мъгла в конкретен тест за прозрачността на администрацията и за готовността на Конгреса да отговори на настояването за справедливост от страна на жертвите.