Сръбската петролна компания НИС, контролирана от руската „Газпром“, получи нова тримесечна отсрочка от американските санкции – но само, за да бъде намерен нов собственик. Рафинерията в Панчево и самата компания нямат право да работят през този период, а срокът за приключване на преговорите изтича на 13 февруари 2026 г., съобщи министърът на енергетиката Дубравка Джедович Ханданович.
Лиценз за преговори, не за работа
По думите на министър Джедович Ханданович Министерството на финансите на САЩ е издало специален лиценз, който позволява единствено „преговори за собствеността до 13 февруари“, но не и продължаване на дейността на компанията. „САЩ не са одобрили НИС да продължи да работи, пред нас са може би едни от най-тежките решения в нашата история“, каза тя в серия публични изяви през уикенда.
Американската страна е поставила ясно условие: санкциите няма да бъдат отменени, докато руското участие в НИС не бъде изцяло премахнато.
Извънредно заседание в Белград и седем дни за решение
В неделя в Белград започна извънредно заседание на сръбското правителство с участието на президента Александър Вучич и всички директори на държавни предприятия. Поводът са именно санкциите на САЩ и съдбата на НИС – оператор на единствената петролна рафинерия в страната.
„Решението трябва да бъде взето в следващите седем дни; рафинерията трябва да работи“, заяви Вучич. Той допълни, че Сърбия иска да избегне национализация на руските активи, но в краен случай държавата е готова да направи „надпазарна оферта“ за дружеството, ако преговорите с потенциални купувачи от Азия и Европа се провалят.
Според сръбските власти суровината, с която разполага рафинерията в Панчево, стига само до около 25 ноември. Ако дотогава не бъде намерено решение за собствеността и за доставките, страната рискува да навлезе в зимата с ограничени количества горива.
Какво иска Вашингтон
Нефтеният холдинг НИС (Naftna industrija Srbije) е под пълни блокиращи санкции на САЩ, след като „Газпром нефт“ и свързаната с „Газпром“ компания „Интелиджънс“ запазиха общо около 56% от акциите – 44,9% за „Газпром нефт“ и 11,3% за „Интелиджънс“. Сърбия държи 29,9%, а останалите дялове са при малки акционери.
Санкциите срещу руския петролен сектор, включително „Газпром нефт“, бяха наложени на 10 януари 2025 г. като част от мерките за ограничаване на финансирането на войната в Украйна. НИС попадна под ударите като дъщерно дружество с мажоритарно руско участие.
Вашингтон няколко пъти отложи пълното прилагане на санкциите – общо шест–седем временни лиценза дадоха възможност на Белград да търси „устойчиво решение“, но на 8 октомври санкциите влязоха окончателно в сила.
Новият тримесечен лиценз не е продължение на предишните дерогации: той не позволява на рафинерията да работи, а само да се водят преговори за промяна на собствеността – при ясно условие за пълно излизане на руските акционери.
Енергийният и икономическият залог за Сърбия
НИС е най-големият производител и вносител на петролни продукти в Сърбия – компанията осигурява около 80% от потреблението на суров петрол и горива, държи приблизително половината от пазара на дребно, има над 300 бензиностанции в страната и още десетки в други държави от региона. В дружеството работят около 13 000 души, а то формира между 7 и 13% от приходите в сръбския бюджет.
Рафинерията в Панчево, която НИС управлява, има капацитет 4,8 млн. тона годишно и покрива по-голямата част от нуждите на страната от горива. До налагането на санкциите основният маршрут за доставка на суров петрол беше адриатическият нефтопровод JANAF през Хърватия, по който идваха до 70% от дизела и 85% от бензина за сръбския пазар.
След влизането на санкциите в сила JANAF прекрати доставките, а банките спряха да обработват плащания на НИС – не само за петрол, но и за заплати и други разплащания, отбелязват международни агенции.
Опции: продажба, държавно поемане или дълга блокада
Според анализ на БТА, базиран на сръбски източници, още преди окончателното прилагане на санкциите са били разглеждани различни сценарии: Русия и САЩ да се договорят за частичен дял на американски инвеститор, НИС да купува определени количества американски петрол, или сръбската държава да увеличи дела си.
Сега фокусът се измества към бърза продажба на руския дял на „трети купувач“ – потенциално голяма компания от ЕС или Азия. Президентът Вучич предупреди, че национализацията носи сериозни рискове за инвестиционния имидж на страната и вероятни искове за обезщетения от Русия в бъдеще.
В същото време енергийната министърка подчерта, че „функционирането на НИС е от жизненоважно значение за сръбската икономика и за гражданите“ и че правителството „работи денонощно, за да намери решение“.
Регионален ефект и българската следа
Казусът с НИС има отношение и към България. Компанията е собственик на мрежата бензиностанции „Газпром“ у нас, които в момента се продават на частен инвеститор, след разрешение от Комисията за защита на конкуренцията.
Паралелът с „Лукойл Нефтохим Бургас“, която също попада в обсега на американските санкции срещу руския петролен сектор, прави решенията за НИС още по-интересни за София. И в двата случая Вашингтон използва дерогации и специални лицензи, за да даде време за промяна на собствеността, без да отслабва натиска върху руските енергийни приходи.
„Най-тежките решения“ и цената на геополитиката
„В следващите дни ни чакат може би най-тежките решения в нашата история“, повтори Джедович Ханданович, визирайки директно ултиматума на САЩ за пълно изтегляне на руското участие в НИС.
За Белград дилемата е ясна: или да приеме условията на Вашингтон и да рискува окончателно влошаване на отношенията с Москва, или да настоява за компромис и да влезе в зимата под заплаха от енергийна криза. В средата стоят десетки хиляди работни места, стабилността на бюджета и цените на горивата в Сърбия – и урок за всички страни от региона как геополитиката се отразява директно в касовата бележка на бензиностанцията.