Румъния ще подлага всяко прехвърляне на активи на „Лукойл“ на контрол по линията на проверката за преки чуждестранни инвестиции и може да наложи вето. Това потвърди пред Digi24 президентският съветник Раду Бурнете: „Всяка подобна сделка се анализира и одобрява от Комисията за проверка на преките чуждестранни инвестиции, затова всяко решение на ‘Лукойл’ трябва да получи одобрението на румънските власти, които имат право да го отхвърлят.“ По думите му държавно придобиване на активите е „хипотеза, която не може да бъде изключена“, макар изборът на купувач да е на продавача.
Санкции и провалена сделка с Gunvor
Коментарът идва дни след като швейцарската Gunvor оттегли офертата си за придобиване на международните активи на „Лукойл“, след като Министерството на финансите на САЩ определи компанията като „марионетка на Кремъл“ и заяви, че няма да издаде лиценз за сделката. Gunvor отговори, че твърдението е „фундаментално невярно“, но се отказа от покупката. Санкциите срещу „Лукойл“ и „Роснефт“ предвиждат ключов краен срок 21 ноември за прекратяване на операции без изключение от OFAC.
Какво означава това за Румъния
„Лукойл“ работи в Румъния от 1998 г., притежава рафинерията Petrotel–Lukoil в Плоещ (≈2.5–2.7 млн. т/год.) и мрежа от около 320 бензиностанции. Потенциална промяна на собствеността би минала през филтъра за национална сигурност на Букурещ, включително ако купувач е европейска компания или местен инвеститор; медии в Румъния вече отбелязват неформален пазарен интерес към активите.
Бурнете подчерта, че процедурата за FDI скрининг дава на държавата инструмент да блокира сделки, които противоречат на стратегически интерес. На практика това синхронизира румънската рамка с европейските правила за защита на критична инфраструктура и енергийната сигурност – ключово предвид риска от финансови/оперативни сътресения заради американските санкции.
Следващите ходове
Сценарий „оператор без руски контрол“: Ако до 21 ноември няма допустим купувач, Букурещ ще трябва да осигури непрекъсваемост на доставките и финансово обслужване на операциите при действащи санкции.
Възможен „държавен“ вариант: Президентският съветник не изключва участие на държавата, но подчерта, че решението е в ръцете на продавача и подлежи на одобрение от властите.
Румъния поставя „Лукойл“ под строг регулаторен надзор с правото на вето върху всяка сделка, докато международната рамка се затяга след провала на офертата на Gunvor. В краткосрочен план ключовият риск остава оперативната устойчивост – особено за Petrotel–Lukoil и дистрибуторската мрежа – а политическата воля е насочена към гарантиране на енергийна сигурност и съответствие със санкционния режим.