Макрон иска от Путин да удължи примирието в Северна Сирия

САЩ са намалили контингента си в Афганистан с 2000 войници

Ердоган обвини Запада, че е застанал на страната на терористите в Сирия

Бъркоу отхвърли възможността за ново гласуване в парламента на Брекзит сделката

Контраразузнаването на Чехия разбило мрежа за кибератаки на Русия

Белгия връща изтребителите си в небето над Сирия и Ирак

Испания ексхумира останките на Франсиско Франко на 24 октомври

Могерини: Историческа грешка е решението за Северна Македония и Албания

Швейцарска народна партия остава водеща, сочат предварителни данни

Заев: Предсрочни избори на 12 април 2020 г.

Стево Пендаровски: Имаме държавен консенсус, че искаме да вървим по европейския път

Кюрдските бойци и ранените напуснаха обсадения сирийски град Рас ал Айн

ЕС откри пътя за ратификация на сделката за Брекзит въпреки поисканото отлагане

Американски военни се изтеглиха от най-голямата си база в Сирия

Нов мащабен протест в Барселона, МВнР съветва българите да избягват района

Страните от ЕС не успяха да договорят план за разпределяне на спасени мигранти

9.10.2019 г. 09:15

Държавите - членки на ЕС, ще продължат с патовата ситуация за разпределението на мигрантите, спасявани в Средиземно море, след като на заседанието си в Люксембург министрите на вътрешните работи от съюза не постигнаха съгласие за план за автоматичното им преразпределение, предаде ДПА, цитирана от БТА.

Нито една членка на ЕС не се ангажира официално с временния механизъм, изготвен от Германия, Франция, Италия и Малта на среща преди две седмици, заяви германският министър на вътрешните работи Хорст Зеехофер след разговорите в Люксембург. Някои държави са показали готовност да се ангажират, така че е все още е възможно да бъде постигнат напредък, добави германският консерватор.

Италианският министър на вътрешните работи Лучана Ламорджезе заяви, че "статуквото" ще се запази за момента, защото не били договорени никакви квоти за разпределение на мигрантите.

Неправителствената организация "SOS Медитеране", която участва в спасяването на мигранти, изрази "съжаление, че не са постигнати никакви конкретни договорености".

Някои министри изразиха съображения, че планът не е с достатъчно голям обхват. Австрийският министър на вътрешните работи Волфганг Пешорн заяви, че страната му няма да участва, понеже "много от държавите членки на ЕС" гледат на плана критично.

В търсене на подкрепа

Преди срещата дипломати, работили по сделката, казаха, че успех би значел увеличаване на броя подкрепящи плана държави до 12. Тази цел обаче не беше постигната.

Френският министър по европейските въпроси Амели дьо Моншален коментира пред репортери: "Успяхме да разширим кръга на страните, желаещи да ни подкрепят с тази бърза релокация в случай на нови пристигания с лодки. Има около 10 държави, готови да участват".

Дипломати обаче заявиха, че само три държави са изразили ясно желание да се присъединят - Люксембург, Ирландия и Португалия, а няколко други предстои да вземат решение.

Сделката от Малта предвижда временен доброволен механизъм за разпределяне на търсещи убежище, спасени в морето. Споразумението се смята за първата стъпка към постоянен механизъм за разпределяне, както и за тест за желанието на други държави от ЕС да помогнат на Италия.

Берлин положи много усилия за сделката от Малта, която смята за начин да се деблокират разговорите за реформа на европейската политика за убежището. Зеехофер не скри разочарованието си от опитите да намери потенциални партньори: "Не можем да искаме от Гърция да приеме бежанци и от Централното Средиземноморие, Вишеградските страни не искат да получават бежанци, но... има други начини да се покаже солидарност, с персонал и финансиране. Франция допринася. Испания е натоварена... Все още нямаме правителство в Белгия".

Позицията на България

Три държави - Гърция, Кипър и България, се оплакаха в документ, че през последните месеци вниманието на държавите членки на ЕС бе основно фокусирано върху Централното Средиземноморие и че трябва да се обърне отново внимание, че държавите на предна линия, разположени по Източно Средиземноморския маршрут също са подложени на миграционните предизвикателства, пред които Европа е изправена.

Трите страни искат европейските партньори, Европейската комисия и другите европейски институции да предприемат мерки и да обърнат внимание и на трайно продължаващите непропорционални миграционни предизвикателства, пред които са изправени тези държави.

Те подчертават и необходимостта от специфични мерки на ниво ЕС в контекста на европейската солидарност и отговорност, със справедливо разпределение на тежестта, чрез релокация от държавите на първа линия, надеждна политика за връщане към трети страни и по-широка подкрепа за пряко засегнатите държави от ЕС.

В тази връзка трите държави призовават ЕС и другите държави членки да разгледат положително възможността за предоставяне на допълнителни финансови средства на държавите в широкия регион по Източносредиземноморския маршрут. Също така София, Атина и Никозия отправят искане за предоставяне на допълнителни финансови средства за справяне с миграционния/бежанския въпрос в контекста на следващата Многогодишна финансова рамка 2021-2027.

Министър Младен Маринов отчете, че нивата на натиск по българските граници запазват относително ниски стойности.

Коментари