Избраха хърватка за генерален секретар на Съвета на Европа

Арестуван за убийството на германски политик направи самопризнания

Тереза Мей се оттегля от премиерския пост на 24 юли

Охранител задигна близо 4,8 млн. евро от банка в Турция

Facebook излъчи на живо видео с разстрел на полицай в главата

С мини компютър за 35 долара: Хакер проникна в мрежата на НАСА

Атаки в Гърция срещу превозите с тирове с българска регистрация

Хънт: 31 октомври не е краен срок за Брекзит

Борис Джонсън предупреди ЕС да не налага "Наполеонови" мита при Брекзит без сделка

Берлин подкрепя Македония за ЕС и НАТО

Столтенберг: Надявам се Македония да е член на НАТО до декември

Владимир Кличко и семейството му едва не загинаха в пожар на яхта край Майорка

Хънт вече изпреварва Джонсън за лидерския пост на консерваторите

Дронове отново объркаха графика на летището в Сингапур

Борис Джонсън: Готов съм на Brexit без сделка

Истинската история зад откриването на „Титаник”

16.12.2018 г. 08:42

В продължение на години заслугата за невероятното откритие на останките на „Титаник“ на дъното на океана през 1985 година беше отдавана на усилията на учените. Но това се оказа заблуда, съобщава Си Ен Ен.

В интервю за американската телевизия Робърт Балард, откривателят на „Титаник“, разказва за събитията, довели до откритието, които вече не попадат в графата „класифицирана информация“. Балард твърди, че научната експедиция е част от секретна мисия на американските военни, чиято цел била да си върнат две потънали на океанското дъно ядрени подводници.

„Те не искаха светът да знае за това, затова аз трябваше да измисля история за прикритие“, твърди Балард.

Истинската история за случилото се сега е част от експозиция в „Националния географски музей“ във Вашингтон, която ще бъде отворена до края на годината.

Балард е бил командир в американския флот и учен в Океанографския институт „Уудс хол“. Флотът му предложил средства и възможност за издирването на „Титаник“, но само при условие, че първо потърси ядрените подводници “Трешър” и „Скорпион“, потънали през 60-те години на миналия век.

„Знаехме къде са подводниците“, разказва Балард. „Това, което военните искаха от мен, беше да отида до там, без да позволявам на руснаците да ме последват, защото те се интересуваха от ядрените оръжия, които бяха на „Скорпион“. Трябваше да проверя и какъв е ефектът, който оказват ядрените реактори върху околната среда. Издирването на „Титаник“ послужи като идеално прикритие и пресата не разбра нищо, за това какво всъщност правех“, допълва той.

Когато екипът му приключва с проучването на ядрените подводници “Трешър” и „Скорпион“ остават едва 12 дни до края на пътуването им – време, през което могат да потърсят печално потъналия кораб.

Известният кораб, потънал след сблъсък с айсберг по време на първото си плаване, е открит на дъното на Северния Атлантически океан на дълбочина от 12 000 фута.

„Когато открихме „Титаник“ естествено бяхме развълнувани, тъй като не беше лесна задача. Ние успяхме“, спомня си Балард.

Известното откритие привлича огромно медийно внимание, но истинската мисия на експедицията остава в сянка. В статия на „Ню Йорк таймс“ няколко дни след обявяването на откритието се съдържа серия от „откази от коментар“ на официални лица на въпроси, загатващи за намесата на военните.

Говорителят на флота по това време капитан Брент Бейкър заявява, че единствената цел на експедицията е била да се тества океанографската система, а учените отричат намесата на военните по какъвто и да било начин. „Нямаше нищо класифицирано“, заявява д-р Робърт Спиндел, ръководителят на инженерния департамент на „Уудс хол“, пред „Таймс“.

„Това не е така“, признава Балард и допълва: “Това не беше и единствената ни мисия“.

„Не мога да говоря за другите си мисии с флота. Те все още са класифицирани“, категоричен е той. /БГНЕС

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.

Коментари