Финалните тестове в Барселона поднесоха сюрприз под формата на най-добрите резултати, постигнати от пилотите на Mercedes.
Очевидно, някои от съперниците им изпитаха определен шок, от това че явно не са очаквали от екипа от Бракли подобен скок в развитието. Но подобно нещо не се случва за пръв път в историята на Формула 1. Подобни сюрпризи за били поднасяни нееднократно от различни тимове в миналото. Представяме ви 10-те най-големи изненади в историята на спорта.
1. Brawn GP001, 2009 г.
В края на 2008 г. компанията Honda обяви оттеглянето си от Формула 1. Отборът оглавяван от Рос Браун остана без спонсори и без двигатели. И докато съперниците им въртяха тестоси обиколки по пистите, Браун успя да се договори с Mercedes за доставката на двигатели. Беше необходимо известно време за преработка на шасито, конструирано за двигателите на Honda, така че да събере германските агрегати и по тази причнина новата кола BGP001 се появи на тестове едва в началото на март. До този момент останалите отбори бяха успели да проведат почти по двадесет тестови дни.
Появяването на новата кола на трасето беше посрещнато от конкурентите с коментара "Е, слава богу, работи!". В последствие Дженсън Бътън и Рубенс Барикело показаха времена със секунда по-добри от когото и да е. Бътън записа шест победи в първите седем старта на сезона.
2. McLaren MP4-4, 1998 г.
Новия McLaren MP4-4 се появи на тестовете буквално една седмица преди старта на новия сезон. Както по-късно ще признае главния конструктор на отбора Стив Николз, той е искал щателно да преработи цялата конструкция, преди колата да излезе на трасето. До появяването на МР4-4 на пистата най-доброто време бе записано от Герхард Бергер с Ferrari - 1:29.90. Още през първия ден Ален Прост с новия McLaren записа 1:28.50, а на следващия Айртон Сена завъртя обиколка за 1:27.86. Както е известно, през този сезон тима на РОн Денис спечели 15 пол позиции и състезания от 16 старта.
3. Prost AP04, 2001 г.
На 14 февруари 2001 г. отбора Prost, които имаше сериозни финансови проблеми неочаквано се пеказа като претендент за лидерските позиции в шампионата . Жан Алези зад волана на АР04 на португалската писта Ещорил записа обиколка със секунда по-добра от съперниците. Завистниците започнаха да говорят, че от тима използват болид без баласт, за да могат с добрите си резултати да привлекат спонсори. Но ситуацията се повтори и в Барселона, където Алези отново се оказа пред всички. Добрите резултати постигнаха необходимото - появиха се допълнителни спонсори. В крайна сметка слуховте за баласта се потвърдиха - в състезанията АР04 не блестеше и успя да запише едва 4 точки за целия сезон.
4. McLaren MP4-21, 2006 г.
Някога във времената на Брус Макларън, болидите на отбора бяха боядисани в оранжево. После се появи генералния спонсор в лицето на Marlboro и колите от Уокинг дълги години носиха червено-бяла окраска. В края на 1996 г. сътрудничеството с америакнския тютюнев гигант приключи, така че в началото на 1997 г. никой не се учуди, когато McLaren се върна към старите си цветове. После, след договора с Mercedes на пищна презентация с участитето на Spice Girls беше показана новата сребристо-черна окраска, донесла на тима прозвището "сребърните стрели".
В началото на 2006 г. новия McLaren MP4-21 се появи на тестовете в оранжева окраска, но за състезанията Кими Райконен и Хуан-Пабло Монтоя седнаха в сребристо-чени болиди.
5. Toleman TG183B, 1983 г.
В началото на 1983 година на тестовете се появи необичайния Toleman TG183B, разработка на Рори Бърни. Колата се отличаваше с необичайно предно антикрило, което трудно можеше да бъде определено като изящно. Независимо от това пилота на тима Дерек Уоруик успя да запише време със секунда по-добро от лидерите в шампионата Renault и Ferrari.
За съжаление разполагащият с малък бюджет Toleman не успя да съхрани темповете на развитие в хода на сезона. Техническите проблеми също не бяха рядкост.
6. Williams FW07D, 1981 г.
В края на 1981 година отборът на Williams, в актива на който бяха последните две шампионски титли при конструкторите, неочаквано реши да тества шестколесния болид FW07D. За Формула 1 шестколесните болиди не бяха новост - в средата на 70-те години Tyrell използва P34 и даже успя да спечели едно състезание. Но те залагаха на четири малки предни колела, а в Williams решиха да добавят колелата отзаде. Четирите задни колела на FW07D доставяха същото сцепление, както двете при другите тимове, но колелата бяха със значително по-малък диаметър, което по думите на Патрик Хед им е позволявало да намалят челното съпротивление на колата.
Колата така и не беше използвана в състезания. По-късно Кеке Росберг тества шесколесен Williams създаден на базата на следващия болид на отбора - FW08. Но тогава FIA забрани използването на подобни "чудовища".
7. Honda RA099, 1999 г.
В края на 90-те години на 20-и век компанията Honda , която тогава беше доставчик на двигатели на Jordan и BAR реши да създаде собствен отбор. През пролетта на 1999 г. на тестовете се появи болида RA099 и още с първия си опит Йос Вестапен успя да постигне време, с което би се класирал 11-и в ГП на Испания. Проекта, който към този момент бе съществувал вече 8 месеца имаше огромен потенциал за по-нататъшно развитие.
За съжаление неочакваната кончина на главния конструктор Харви Постлуейт принуди японците да се откажат от своите планове. По-късно Honda изкупи отбора на BAR, а после, в края на 2009-а г. неочаквано прекрати своята програма за Формула 1.
8. Jaguar R3, 2002 г.
Една от изненадите през 1999 г. стана отбора на Stewart. Рубенс Барикело редовно се бореше с лидерите в шампионата, а Джони Хърбърт дори успя да спечели едно състезание. На върха на успеха на тима концерна Ford изкупи отбора от сър Джеки Стюарт и го прекръсти на Jaguar. Но нито Jaguar R1, нито последвалия го R2 не успяха да покажат достойни резултати. Новия болид с кодово наименование R3 се разработваше под ръководството на на новия аеродинамик Майк Хенфорд, назначен от задокеанското подразделение на Ford. Американската компания възлагаше големи надежди на новата кола и новия сезон.
Когато Еди Ървайн, след първото си сядане зад волана на R3 се завърна в бокса, лицата на инженерите бяха мрачни. Спешно трябваше да приспособят предното крило от миналогодишния R2, но това не даде осезаем резултат. Инженерите обясняваха провала с неточности при калиброването на въздушния тунел. Последваха нови промени в техническият отдел.
9. Ferrari 640, 1989 г.
Преди старта на сезон 1989 новото Ferrari 640 с революционна полуавтоматична скоростна кутия, създадена от Джон Барнард беше тествано само няколко дни. Но дори и това ограничено време беше изпълнено с технически проблеми.
В крайна сметка това не попречи на британския лъв Нейджъл Менсъл, който дебютираше в качеството си на пилот на скудерията, да спечели първото състезание за сезона. След по-малко от година доработки, колата позволи на Ален Прост да се пребори за шампионската титла.
10. Ferrari F2012, 2012 г.
За да се преборят се Red Bull за шампионската титла, от отбора на Ferrari се решиха на кардинални промени, които станаха видни при представянето на революционния F2012. Уви, резултатите от тестовете говореха за това, че Скудерията едва ли ще може да се бори дори за победа в състезание. Инженерите на Ferrari начело с Пат Фрай вдигаха рамене - резултатите от аеротунела не съответстваха с резултатите от пистата.
Независимо от това, без да отчитаме сериозните трудности в квалификациите, в началните за сезона състезания Фернандо Алонсо успя да покаже достатъчно високи резултати и в един момент успя да завоюва лидерката позиция, която изгуби едва на финала в ГП на Бразилия.
Междувременно от тази година Ferrari се отказа от използването на собствения си аеро тунел. Инженерите на Скудерията сега работят в аеро тунела на Toyota в Кьолн. Според слуховете, услугите на това съоръжение използват и аеродинамиците на McLaren, независимо от наличието на собсвен пълномащабен тунел в Уокинг.
(По материали на Autosport)
Предложено от фенклуб Макларън
Вашите коментари