Петър Александров е сред съкрушените близки на Трифон Иванов. Двамата бяха съотборници в националния отбор на България, както и в швейцарския Нюшамел Ксамакс.
Александров се сбогува с Туньо с писмо, публикувано в швейцарския вестник „Блик":
Тopsport.bg публикува писмото без редакторска намеса:
Скъпи Трифоне,
Имам сълзи в очите, не мога да повярвам, че вече не си тук. Само преди 2 седмици се чухме по телефона, беше толкова жив, толкова позитивен, толкова весел, колкото си бил винаги. Нищо не показваше, че през миналото лято преживя инфаркт. И сега? Сега теб те няма. Но в спомените ми ще продължиш да живееш.
Спомняш ли си, когато играехме заедно в Ксамакс и живеехме в едно жилище? Няма никога да забравя как готвеше за мен, как с часове сме говорили за футбол, как намерих един истински приятел.
Спомняш ли си как след Световното през 1994 играхме с Ксамакс срещу Сервет в първия мач от първенството? Това беше твоят рожден ден и малко преди почивката ти вкара за 1:1, а малко преди края аз направих 2:1. След това в съблекалнята отвори тапите. Беше лудница! Нашият треньор Жилбер Грес беше бесен, но ти му отговори: "Тренер, имам рожден ден, а това е важно в живота." Когато месеци по-късно те попитаха, какво казваш на децата си, за да отидат по леглата, ти отговори: "Ако не заспите, ще ви изпратя Жилбер Грес." Това действаше.
Ти изглеждаше зловещо, но имаше голямо сърце, беше винаги отворен за другите. А на терена беше най-здравият защитник, който може да си представи човек. Човек за уважение, лидер.
Моите мисли са към теб и твоето семейство, скъпи Трифоне. Никога няма да те забравя, ще продължиш да живееш в моите спомени.
Твой Петър.
Вашите коментари