Вземете съдбата в свои ръце и не оставяйте друг да решава вместо вас какво ще се случва с вашето творчество, с вашето бъдеще и настояще.
Това заяви Васил Гюров, басистът на група „Ревю“, в интервю за БГНЕС.
„За мен е еднакво трудно и да пробиеш, а след това и да задържиш нивото, поради високите очаквания на публиката към теб. Не е лесно да се правят хубави песни. Става все по-трудно да пробиеш на музикалната сцена. Със сигурност, за да се постигне едното или другото трябва не само труд, но и доста талант и късмет, като няма нужда да споменавам и факта, че музикантът трябва да е искрен към публиката. Това не би трябвало да се коментира. Тоест ако творците не само в музиката не изразяват близко до сто процента в творчеството си своята същност, има много малка вероятност да направят нещо смислено и да оставят някаква следа. Имаме много примери, както за български, така и за чуждестранни артисти, които пробиват, но са еднодневки така да се каже. Те са по-скоро маркетингов продукт, отколкото нещо стойностно в изкуството“, каза Васил Гюров.
Колкото до известната на всички ни поговорка „Музикант, къща не храни!“, той сподели: „Мисля, че са доста хората, които се издържат от концертна дейност у нас. Не бих се ангажирал да казвам имена, но мисля, че са десетки, ако не и повече. Ние от „Ревю“ смея да твърдя, че се издържаме почти изцяло от музика. За мен и още няколко члена на групата е така. Например, нашият барабанист Даката свири в седем-осем групи. Аз имам възможността да пиша музика за филми, както и да работя по различни проекти. Разбира се, някои се занимават и със странични дейности. Зависи“, споделя музикантът.
„За мен не е важно дали е трудно да се занимаваш в България с това. На мен по-скоро ми е интересно и това осмисля всичките ми действия. Предполагам, че и други хора са така. На концерти, искрата в погледа на хората и вдъхновението, което се усеща, че носи една група или даден изпълнител са нещо, което не може да бъде заменено“, посочва още Васил.
За никого не е тайна липсата на работа в музикалния бранш, съчетани с ниските заплащания от страна на организатори на събития, както и собственици на клубове. Младите музиканти у нас гледат все повече навън в отчаян опит да намерят препитание от това, което обичат да правят.
„Зависи какви музиканти са. Класически е едно, джаз - друго, рок - трето. Аз не мисля, че можем да сложим всичките под един общ знаменател. Както има хора, които няма какво да работят, така има такива, които се реализират доста добре. Истината е, че хората на изкуството нямат добра почва у нас. Поне в последните 20 години. Държавата полага много малко или почти никакви усилия, за развитието на собствената си култура, което е много важно. В най-успелите нации и държави, това нещо са го разбрали отдавна. На това се крепи силата на един народ, а именно културата. Това, с което се занимавам последните десетина години, е именно да се създаде обстановка, така че хората на изкуството и хората на културата да бъдат по-добре поставени в обществото“ сподели основната фигура в „Ревю“.
Освен музикант, Васил Гюров е и член на ръководните органи на двете най-големи сдружения за авторски права – „Музикаутор“ и „Профон“. На въпрос дали музикантите могат да се издържат изцяло от авторски права в България, той каза, че „културата на потребителите на авторски права не е на нужното ниво. Хората в западния свят преди три-четири десетилетия са се борили, за да установят тези правила. Ние ги установяваме в момента. Много от хората не са свикнали да мислят по този начин, че когато слушаш нещо или употребяваш някакъв интелектуален продукт, е хубаво този човек, който го е направил да има някаква възвръщаемост от това, за да може да продължи да създава нови неща. От тази гледна точка съм в управителните съвети на „Музикаутор“ и „Профон“, като се опитвам с много други мои колеги да подобрим обстановката. Борим се по най-различни начини, но както казах срещаме доста неразбиране на моменти. Естествено има доста голяма разлика от преди десет години. Хората вече свикват, че тези, които се занимават с интелектуален труд, трябва да имат някаква възвръщаемост. По нашите ширини за съжаление всичко се случва много бавно“, сподели Гюров и добави - „в България не се събират пари от авторско право. Ще ви дам пример. За празни дискове, хард-дискове и всякакви други носители, на които се качва музика, във Великобритания и Германия събират по 150 млн. евро годишно. Ние се борим десет години чрез Министерство на културата и Народно събрание. Никои от тези текстове, които сме предложили относно авторското право не биват приети в законодателството. Те са начин за стимулиране на хората на авторския труд. Ако нещата се оптимизират, хората които се занимават с изкуство, ще могат да живеят от това“, разказа Гюров.
Според него, все повече музиканти разбират, че трябва да търсят правата си, за да имат шанс да се преборят за по-добри условия. Той не смята, че определен кръг от хора работят с идеята да няма музикален пазар в България. Гюров коментира, че корпоративните интереси стават все по-силни, особено в държава, като нашата, в която няма никаква регулация в това отношение.
„Сивите сектори все повече изчезват. Но това е един процес, който за съжаление е бавен. Има клубове, където се свири и не се отчитат пари, но не мисля, че това е основният проблем. Основният проблем тръгва от там, че предлагането на музика не само българска е доста ограничено. В случая разсъждавам, като слушател. Българската музика по един или друг начин е ощетена. В редица европейски държави е прието специално законодателство, което предвижда минимални задължителни квоти за национална музика в частните и държавните радиостанции. У нас обаче това е само добро пожелание.“
Музикантът е на мнение, че западните лейбъли са активни в България, но само по отношение на техните артисти и избягват да сключват договори с българските. „Те поглеждат към българския пазар дотолкова, доколкото имат интерес, като приходи от него. Към българските артисти е нормално да не поглеждат. Ние сме малка държава и нормално да нямаме много успели артисти. Като цяло нещата с музиката в България не са в цветущо състояние. С навлизането на корпоративното мислене, нещата се измениха. Центърът отиде към продуцентите и мениджърите и така изпълнителите и авторите станаха по-слабата единица в това взаимодействие. Това обяснява и кризата, в която се намира музиката в световен мащаб. Корпоративният интерес прави така, че гонейки своите интереси, той не пречи на другите, но така завзема медиите, че не остава никакъв въздух за другите независими артисти“, завърши Васил Гюров. /БГНЕС
Вашите коментари