В руската история има не малко героични събития, които руснаците изтъкват с гордост. Но съществуват и позорни факти, които срамежливо се крият в учебниците и справочниците.
По времето, когато управлява цар Иван Грозни се случва едно от тия категорично позорни събития. Независимо от своето прозвище (Грозний на руски се превежда като страшен) царят е принуден да преглътне едно унижение, което много повлиява на политиката му в последствие.
След разпадането на Златната орда около все още формиращата се руска държава, съществуват няколко държавни образувания, наследници на разпадналата се татаро-монголска империя.
На практика всички те са враждебно настроени срещу Русия и извършват нескончаеми нападения на териториите й по границата. Подобни набези дават широка база в многото ханства да процъфти робовладелчеството. Укрепването на Руската държава дава увереност на руските монарси да се заемат с разрешаването на този проблем. По времето на Иван Грозни към Русия са присъединени Казанското и Астраханското ханства.
Един от сериозните противници на Русия е Кримското ханство. През 1551 година султанът на Османската империя назначава начело на ханството хан Девлет Герай, който е непримирим враг на Русия.
Противопоставянето между Русия и Кримското ханство продължава много години и минава през различни етапи на променливи успехи. В началото на своето управление, след като превзема Казан и Астрахан, Иван Грозни доста добре се справя с отразяването на опитите от страна на Девлет Герай да разори руските земи.
Ситуацията се променя коренно, когато Русия влиза в Ливонската война, чиято цел е да се придобие излаз на Балтийско море. Войната в началото потръгва добре за руснаците, но постепенно се превръща в мъчителен конфликт, който в крайна сметка завършва зле за Русия.
Девлет Герай използва факта, че главните руски сили са отвлечени да водят боеве далеч на запад и започва да извършва по-мащабни и опустошителни рейдове в южните части.
Иван Грозни не може да се справи с този проблем и заради вътрешно-държавните си проблеми. След като укрепва самодържавието си, царят се натъква на съпротивата на Болярската дума (съвета на болярите), която иска да ограничи правата на монарха.
Иван Грозни започва да гледа на неуспехите в Ливонската война като на директна измяна и предателство.
За да се справи с болярската съпротива е въведен и института на “опричнина” – царят сам се заема с управлението на редица области, където набира специална войска за борба с изменниците. Войските се формират от млади дворяни, които се противопоставят на болярските родове. При това, всички останали земи в държавата, които не са засегнати от опричнината се наричат “земщина” и получават даже свой цар – назначеният от Иван Грозни татарски княз Симеон Бекбулатович.
Войската, водена от Иван Грозни започва масов терор срещу противниците му – било то истински или мними. През 1570 година, в пика на опричнината, е разгромен Новгород заради обвинението, че се опитва да премине на страната на врага.
През същия период под смазващата машина на репресиите преминават и самите създатели и ръководители на опричнината. Самите войски са научени да водят не истински бойни действия, а по-скоро наказателни акции и тази им неподготвеност проличава най-добре през 1571 година.
През пролетта на 1571 г. кримският хан Девлет Герай събира войска, която по различни данни варира между 40 и 120 000 души, и поема към Русия.
Година по-рано княз Воротински оценява подготовката на стражевите войски по южната граница на Русия като крайно лошо. Започнатите реформи обаче не са в състояние да променят ситуацията.
Основните сили на руските войски продължават да се сражават в Ливонската война. Да спрат войските на Девлет Герай се пада на около 6000 ратници. Кримските татари форсират река Угр, заобикалят руските укрепления край Ока и удрят флангово руската войска.
Ратниците не удържат удара, отстъпват панически и с това отварят на Девлет Герай пътя към Москва. Самият Иван Грозни, след като научава, че противникът му е само на няколко километра, е принуден да бяга на север.
Знае се, че първоначално Девлет Герай не си е поставял за задача да достигне до Москва, но след като научава за слабата руска армия и за отслабената като цяло Русия заради няколкото поредни години със слаба реколта, Ливонската война и опричнината, решава да се възползва от благоприятната ситуация.
До 23 май войските на Девлет Герай стигат до Москва. Всичко, което малобройните руски войски успяват да направят, е да заемат отбранителни позиции в селцата около Москва. Иван Грозни не е в столицата си.
Единственото безопасно място си остава Кремъл, който кримските татари не успяват да превземат, защото нямат тежки оръдия. Девлет Герай обаче не се и опитва да щурмува крепостта. На 24 май започва тоталното разграбване на незащитените части на града, където са разположени търговските и занаятчийските работилници, както и хилядите бежанци, потърсили зад стените на столицата защита от нахлулите кримски татари.
Разграбването на практика не среща никакъв отпор. Ограбените домове са подпалвани, а вятърът размята огъня по целия град и цяла Москва пламва. Пожарът нанася поражения и вътре зад стените на Кремъл. В подземие на къщата си, намираща се зад кремълските стени, изгаря и раненият командващ руските войски княз Белски.
Оцелелите в кошмарния пожар разказват, че тълпи хора в паниката се втурват към най-далечната от татарския стан порта, опитвайки се да се спасят. Едни се задушават от дима, други изгарят в пламъците, трети са премазани от безумната тъпканица, четвърти, спасявайки се от огъня скачат в Москава-река и се давят.
Три часа след началото на пожара Москва буквално е изпепелена до основи. На следващия ден Девлет Герай с пленниците и плячката вдига стана си и поема обратно. По пътя си разорява рязанските земи. А разгромената руска войска просто не е в състояние да го преследва.
Съвременниците пишат, че само за почистването на труповете на загиналите на 24 май 1571 година в Москва, са били нужни два месеца. Хора от други места са преселени в Москва и започват да я възстановяват.
Невъзможно е да се оценят реалните загуби. По данни на чужденци, в Москва през 1520 година са живеели не по-малко от 100 000 души, а през 1580 година броят им не надвишава 30 000.
Жертвите на кримското нашествие се изчисляват на поне 80 000 жители на Русия, а в плен са взети още около 150 000. Редица историци смятат тези цифри за завишени, но въпреки това, загубите са колосални.
Иван Грозни е унижен и потресен. Готов е да предаде на Девлет Герай Казанското ханство, но се отказва да върне независимостта на Казан. Едновременно с това царят е разочарован и от опричниците и прекратява политиката на масови репресии. Съвсем скоро е забранено дори да се споменава думата “опричнина”.
Успехът поразява не само Иван Грозни, но и самият Девлет герай. След военния поход той се сдобива с прозвището “Превзелият трона” и започва да крои планове не само да превземе Астраханското ханство, но и да подчини цялата Руска държава.
Изпълнявайки намеренията си, през 1572 година Девлет Герай поема отново срещу Русия начело на 120 000 кримско-османски войски. Преодолява малките риски застави край река Ока, продължава към Москва.
Този път обаче руснаците са подготвени да посрещнат врага. Между 29 юли и 2 август, на около 80 км от Москва се провежда Молодинската битка. Руската войска е с численост от около 25 000 души. Командват я воеводите Михаил Воротински, Дмитрий Хворостинин и Иван Шеремтиев. С умела тактика руснаците разгромяват силите на Девлет Герай.
Разгромът е пълен – успелите да избягат от бойното поле са пресрещнати край Ока от руска конница и са унищожени до последния човек. Сред загиналите са много от знатните хора на кримското ханство, в това число синът, внукът и зетят на хана. Мнозина попадат в плен.
На практика Кримското ханство се лишава от боеспособното си мъжко население. Девлет Герай повече не предприема походи срещу Русия, а наследниците му се осмеляват само на вяли набези по границата.
Руският позор от 1571 година е отмит, но никога няма да бъде забравен.
Вашите коментари