Всяко правителство, без изключения, рано или късно започва да говори за съкращения в администрацията. Как и защо чиновниците винаги са в повече от нужното и възможно ли е някой да се пребори с бюрокрацията?
Законът на Паркинсон
Постоянното увеличаване на чиновниците не е проблем само у нас. Още през миналия век британският историк Сирил Норткот Паркинсон се опитва да установи има ли закономерност в постоянното “размножаване” на чиновниците. Той се заема да анализира статистическите данни на редица британски учреждения и стига до заключението, че броят на държавните служители в тях стабилно бележи ръст с всяка изминала година. И това, по думи на Паркинсон, се случва “независимо от обема на работата и даже при пълното й отсъствие”.
Като пример той посочва британското Адмиралтейство, където между 1914 и 1928 година броят на чиновниците нараства със 78%. При това през тези години в Адмиралтейството не са възникнали нови сфери на работа, а напротив – намалели са, защото броят на корабите е намалял с две трети, а броят на моряците – с 31 %. Паркинсон отбелязва, че след това броят на корабите в Британския флот не се увеличава, защото е ограничен от Вашингтонското морско споразумение. Въпреки това, щатът на Адмиралтейството продължава да се увеличава. Историкът посочва следните данни: 1928 г. — 3569 човека, 1935 г. — 8118, 1954 г. — 33 788. Паркинсон пресмята, че всяка година броят на служителите се увеличава с около 5-6 % и това се отнася не само до Адмиралтейството, но и до други държавни учреждения, независимо от спецификата им. Изведеният от британеца закон, логично е кръстен “Закон на Паркинсон”.
Изследването си Паркинсон публикува през 1955 година в списание The Economist, а по-късно е включено и в книгата му “Законите на Паркинсон”. В нея в сатирична форма обяснява защо с всяка година чиновниците стават все повече, но работят по-лошо.
Ето няколко откъса от книгата:
1. Чиновникът умножава подчинените си и не си създава съперници
Да предположим, че някой си чиновник А се оплаква от натовареността си с рабтоа. В случая не е важно, дали това действително е така или само му се струва. Има три изхода. Може да напусне, може да поиска помощ от чиновника В или може да поиска да му назначат двама подчинени С и D. По правило, А ще избере третия вариант. Ако напусне, ще загуби заплатата си и правото на пенсия. Разделяйки работата с равния му по ранг чиновник В, той рискува да не попадне на мястото на W, когато то най-накрая се освободи. Така че е по-добре да си имаш работа с двама подчинени. Те освен това ще му предат повече значимост, а той ще разпредели работата между тях, и то така, че само той да може да изпълнява едновременно и двете половини на поделените задължения. Забележете, че С и D практически са неразделни. Не може да вземе на работа само единият С. Защо? Защото, той ще подели работата с А и ще се превърне в равен на него, подобно на отхвърленият от втория вариант В, и дори по-лошо – ще се цели да заеме титулярното място на А. И така, подчинените трябва да са не по-малко от двама, за да може всеки от тях да “сдържа” другия, боейки се да не бъде “изтласкан”. Когато С започне да се оплаква от пренатоварване (а той непременно ще почне да се жалва), А с негово съгласие ще посъветва началството да му назначат двама помощници. За да се избегнат вътрешни напрежения, той ще посъветва още да бъдат наети и двама за D. И когато под ръководството на А се окажат още (освен C и D) Е, F, G, Н, изкачването на А в служебната стълбица е практически гарантирано.
2. Как се раждат бумащината и бюрокрацията?
Когато седем служители вършат онова, което някога е вършил само един, в играта се намесва "фактор II". Работата на седмината е толкова обвързана помежду им, че на практика са напълно натоварени, а чиновникът А е по-зает даже и от преди. Всяка хартийка трябва да мине през всеки. Е решава, че тя касае компетенциите на F, F нахвърля отговор и го предава на С, С смело нанася поправки и се обръща към D, а D — към G. Обаче G се кани да излиза в отпуск, затова предава работата на Н, който отново пише до D с молба да прегледа добавените абзаци и връчва формуляра на С, който му хвърля още един поглед за всеки случай и го връща отново на бюрото на А, но вече като нов документ, който трябва да мине по редичката.
3. Защо чиновниците винаги са “много заети”?
Какво ще напрви А с документа? Би могъл да го подпише, без да го чете, защото има над какво друго да мисли. Той знае, че следващата година ще заеме мястото на W и трябва да реши С или D ще го заменят него самия на сегашния му пост. Той освен това трябва да реши, дали G може да излезе в отпуск – може да му е още рано да си почива, и не е ли по-добре Н да си вземе няколко дни, заради влошеното си здраве – изглежда доста зле, вероятно не само заради проблемите му у дома. Трябва да всичко отгоре, да се прегледа плащането на F за работата му по конференцията миналия месец и да се изпратят в министерството документите с молбата за пенсионирането на Е.
Да не говорим, че А е чул, че D е влюбен в омъжена машинописка, а G, неизвестно защо се е спречкал с F. Накратко, А би могъл да подпише, без да чете документа. Но А не е такъв човек. Каквито и проблеми да го терзаят, даже да са породени от самото съществуване на колегите му, които дължат назначението си на неговото оплакване от претовареност, съвестта не би му позволила да пренебрегне дълга си. Той внимателно ще прочете документа, подчертавайки всички неудачни абзаци, които са привнесени от С и H, и ще го върне в крайна сметка в онзи изначален вид, който (макар и суховат) е избрал разумният F. О, да, ще поправи и стила – никой от тия новобранци така и не може да достигне висотите на шлифования чиновнически език – и в резултат ще имаме онзи вариант, който би написал А, ако С, D, Е, F, G и H въобще не се бяха раждали. Но вариантът вече е дело на много хора, които са похарчили много време за създаването му. При това, никой не си е гледал през пръсти работата и всички много са се старали.
Вашите коментари