Възможно ли е 38 години да заличат спомена за преживян шок? До колко си спомняме случилото се на 4 март 1977 година?
Вероятно много българи ще си припомнят какво са изпитали в ранната вечер на тази дата. В 21:20 часа в района на земетръсния район Вранча е регистриран силен земен трус. Различните оценки го окачествяват между 7,2 и 7,4 степен по скалата на Рихтер.
Епицентърът му е в района на Вранча, Източните Кърпати, на дълбочина от 94 километра. Трусът е усетен в целия регион. В румънската столица са нанесени много щети, но най-лошото са жертвите. Само в Букурещ загиват 1424 души под срутени сгради. Голямата му разрушителна сила се дължи както на дълбочината, на която се случва труса, така и заради относително дългата му продължителност – земята се тресе в продължение на 55 секунди.
У нас земетресението се помни като Свищовското. В града се срутват няколко сгради и затрупват под развалините над 100 души. Тогавашните власти предприемат мерки за преодоляване на щетите, но в характерния си стил бързо потулват информацията, както за жертвите, така и за разрушенията. И до днес официалните данни за точния брой на жертвите могат да се намерят само ако се зарови човек в архивите. Едва след 2000 година в Свищов са издигнати паметни плочи на мястото на общежитията на бившия завод “Свилоза”, за да напомнят за жертвите на природната стихия.
В следващите няколко месеца в района на Вранча са регистрирани стотици вторични трусове. Мястото е сред най-сеизмичните зони, поради срещата на две тектонични плочи.
Ако сте от по-старото поколение, вероятно спомените ще се върнат, за да ви припомнят усещанията, които някъде пазите за преживяното през онази вечер.
Вашите коментари