Най-затворената каста в японското общество открива част от тайните на ежедневието си пред екип руски журналисти от държавния телевизионен канал “Россия1”.
Всеизвестните гейши, които не се разхождат по улиците, не ползват градски транспорт и практически никога не беседват с журналисти, са се съгласили след дълги преговори да допуснат екип по време на вечеря. Разрешителното за снимане е получено само при условие, че кадрите и материалът няма да бъдат публикувани в Япония никога.
Гейшите рядко се появяват на улицата. Облеклото сковава движенията им. И това е само една от причините, поради които не ползват градски транспорт. А в облеклото им е важен всеки детайл, чак до традиционните дървени сандали окоя. При майко цветът им е розов.
В един от най-разкошните ресторанти на Киото гейшите пристигат около 18 часа. Мястото на това събитие е известно само на подбрани хора. За да се попадне на тази вечеря, освен не малкото пари, човек трябва да има и безупречна репутация и много висок социален статус. През вечерта, за която разказва руският канал, на гости в заведението са само президентите на някои от най-големите японски компании.
Ежедневието на гейшите е монотонно, но пък и графикът им е много напрегнат. Има случаи, когато работят дни наред, без почивки. По време на вечерята, гейшите трябва да забавляват гостите с непринудена беседа и да следят чашите им да са винаги пълни. Колкото са повече гостите, толкова по-изгодно е. Например, вечерята, за която разказват руските журналисти, струва около 70 хиляди йени (около 1250 лева).
В света на гейшите също има степени. По-опитните се наричат гейко, младите и начинаещите - майко. Гейшите рядко дават интервюта и не обичат да бъдат снимани. С журналистите беседвали само за да не създадат неудобна пред останалите гости ситуация.
“За пръв път видях гейша по телевизията, когато бях на 6 години. Тя беше много красива. Все едно цялата излъчваше светлина. Още тогава поисках да стана като нея. Но изобщо не очаквах, че работата ми ще е толкова сложна. Не си лягам преди 2-3 часа след полунощ. Вечерите винаги са по-продължителни от очакваното. В началото постоянно ми се спеше. Но с течение на времето свикнах”, разказва гейшата от Киото Фукуе.
"Животът ни, разбира се, по нищо не прилича на живота на обикновените млади хора. И новите, и опитните гейко, винаги трябва да са облечени с кимоно. За да си професионалистка се налага да жертваш много. Длъжни сме да се подчиняваме във всичко, което изисква наставничката ни. Даже за най-малките неща, като отварянето на вратите и разстилането на спалните постелки – татами”, допълва друга гейша на име Фукумари.
Според дословният прочит на йероглифите, думата “гейша” означава “човек на изкуствата”. Важна част от тях е японският танц буе. При цялата простота на движенията, танцът изисква всекидневни упражнения от по няколко часа.
Гейшите живеят по 2 или 3 заедно, в отделни къщи, които се наричат окия и са под опеката на ока-сан. Ока-сан е гейша, която е практикувала, но е спечелила достатъчно за да закупи къща, и е взела за обучение ново поколение от изящните дами.
Ока-сан винаги съпровожда гейшите. Тя следи внимателно за това, как момичетата се справят със задълженията си. Забранено им е да приемат храна или напитки по време на “работа”, макар че всички искат да почерпят гейшата с бира или саке. Гейшите просто поднасят към устните си пълните чаши, но не отпиват. В провинцията, където порядките са по-скромни, ока-сан сама помага на момичетата в обличането и гримирането. Това отнема около 2 часа. В Киото пък си има специалисти помагачи, които обикновено са бивши гейши.
Белило се нанася не само на лицето. Врата и малко от раменете също трябва да останат открити. В японските представи за прекрасното – това е най-добрият начин да се подчертае женствеността и привлекателността. Очите се очертават с червено. Това е символ на кръвта, разбира се.
“Червеният туш е защита от зли духове. Защо ни трябва? За да се покаже, че гейшата също е жив човек. Просто бяло лице, без червеният туш около очите, е като маска на смъртник”, разказва бивша гейша, докато прави грима на млада колежка.
Обличането на кимоното също иска специални навици и… физическа сила. Зимният комплект дрехи са предимно коприна, която обаче тежи от 6 до 10 килограма и струва между 10 и 60 хиляди долара. Поясът – на японски оби – на дължина е малко под 7 метра и е като украшение и корсет едновременно. Перуката е задължителен атрибут за всяка гейко. Едно от изискванията е тя да е изработена с истински човешки коси. “Преди всяка вечеря се притеснявам, дали ще се харесам на гостите”, споделя младата гейша.
В провинцията хората са по-обикновени и нравите не са така строги. Към края на вечерта веселбата се развива вече в по-свободна програма. Допуска се и фриволност, но само до определени граници, за които всички са наясно, в това число и гостие. В краен случай се допуска да се намеси самата ока-сан.
Гейшите не могат да се омъжват. Такъв акт слага неизбежен край на кариерата им. Това обаче не означава, че не могат да имат богати покровители. По време на вечерята в Киото, един от гостите доверил на екипа журналисти, че близки отношения са забранени с младите гейши майко, а с гейко всичко следва да се договори в детайли. Но това означава да се похарчат много средства и рядко такива отношения приключват с брак.
Вашите коментари