Смята се, че 24 октомври е нещо като "рожден ден" за найлоновите чорапогащи.
Именно на тази дата през 1939 година в един от универсалните магазини на Уилмингтън (Делауеър) за пръв път са пуснати в продажба изделията, превърнали се по-късно в хит на всички времена.
Всичко започва в лабораториите на химическия концерн DuPont. През 1938 година там завършват разработката на нов синтетичен материал, наречен найлон.
Появата на пазара на такава актуална стока се превръща в истински хит сред американките, но през първите няколко месеца чорапогащите са достъпни само за дамите, които работят за компанията производител.
Експериментален чифт чорапи от найлон - материал, придаващ здравина и еластичност на всякакви тъкани.
Тържественото пристигане на "революционната дреха от бъдещето" - така са наричали новият продукт по време на рекламната кампания, която DuPont организира за представянето в Ню Йорк на изобретението си през 1939 година.
До тогава чорапите се произвеждат масово от коприна. В хода на рекламната кампания на американките се обяснява, че "да носиш чорапи от коприна, вместо найлонови, е като да предпочетеш кон пред автомобил".
Стара реклама на стоката-чудо. За разлика от коприната, найлонът е по-еластичен, запазва формата и прави чорапите по-издържливи на влага и ниски температури.
Националното представяне пред широка публика на 15 май 1940 година в цяла Америка, става повод за невижданото явление - опашка пред магазините.
Някои от щастливите притежателки на новата модна придобивка ги обуват направо на улицата. Само за първия ден в Ню Йорк са продадени 780 000 чифта. Към края на 1940 година обемът на продажбите достига 3 милиона чифта, като търсенето многократно надвишава предлагането.
Рекламна фотосесия от онези времена.
През 1941 година, заради нуждите, диктувани от Втората световна война, производството на найлон изцяло се насочва за нуждите на армията. От него се правят тъкани за парашути, дрехи и различни материали, за нуждите на армията. Найлоновите чорапи стават голяма рядкост.
Обаче, желанието на дамите да следват модата и да изглеждат ефектно, се оказва по-силно от събитията през ония години. Изходът - рисувани чорапи...
За специалните случаи чорапите били рисувани с помощта на лак, а с молив се нанасял знаменитият "заден шев".
Именно онзи случай, в който "красотата изисква жертви", а освен това и време и специални навици.
1942 година. Жена нанася рисунка на чорапи с помощта на хитро приспособление от елементи на отвертка, велосипеден педал и козметичен молив.
Лакът, който ползвали за рисуване на чорапи, се произвеждал в промишлени количества.
По време на войната, като алтернатива на найлоновите се рекламират и памучни чорапи, но те са значително по-скъпи и не получават такова голямо разпространение.
На снимката - актрисата Анн Шеридан.
След края на войната през пролетта на 1945 година "революционната стока" отново се появява в магазините, и отново предизвиква километрични опашки.
Пробване на чорапи.
1947 година. Клиентки на щанда за чорапи.
Модел в реклама на чорапи от 50-те години на ХХ век.
Снимка от коледна фотосесия на Мерилин Монро.
После се появяват късите поли, а чорапите се "срастват" и придобиват характерната си за наши дни форма на чорапогащи. Дамите вече нямало защо да се притесняват, че мъжкият поглед ще види "ластиците" в горния край на чорапите.
Вашите коментари