Телевизионният сериал “Игра на тронове”, чийто четвърти сезон вече се излъчва от тази седмица, често е сравняван с романа на Джон Толкин “Властелинът на пръстените”. За появата на “Игра на тронове” обаче много по-голяма е заслугата на един французин, пишещ на исторически теми.
“Игра на тронове” е в стил фентъзи – литературен жанр, който се базира на използването на митологични и приказни елементи. Действието на книгите от поредицата “Песни за огън и лед” на Джордж Мартин (по които е сниман сериалът), се развива на митичните континенти Вестерос и Есос.
На север се простира огромният леден Вал, който отделя кралствата на юг от “подивелите” и напомнящи на зомбита “бродници”. На юг от Вала тече непрестанна битка на претендентите, желаещи да седнат на Железния трон, от който се управлява цял Вестерос. В същото време принцеса Денерис Таргариен, принудена да живее в изгнание, отглежда три дракона и събира армия от освободени роби.
“Игра на тронове” обаче е пълен с политически интриги и жестока смърт. Войната и последствията й са предадени с много натуралистични подробности. Актьорите в сериала откровено се отдават и на горещи сексуални сцени, а понякога, съвсем неочаквано за зрителя, загиват и главни за сюжета герои.
Всъщност, ако отделим свръхестествените елементи, разказът ще прилича повече на историческа сага, разказваща за конфликти и борба за власт.
Самият Мартин казва, че един от главните му източници на вдъхновение са не книгите от фентъзи жанра, а малко известна в Британия поредица от романи, чието действие се развива в средновековна Франция. Поредицата “Прокълнатите крале” принадлежи на Морис Дрюон (Морис Самюел Роже Шарл Дрюон). Поредицата включва седем творби, които разказват за борбата за френския трон в началото на XIV век, която в крайна сметка довежда до Стогодишната война.
“В “Прокълнатите крале” има всичко, - пише Джордж Мартин в предговора към новото английското издание на поредицата. – Повярвайте, клановете Старк и Ланистър с нищо не са по-различни от Капетингите и Плантагенетите. В онези времена тече една истинска игра на тронове”.
Започнете да четете “Прокълнатите крале” и ще видите, че веднага ще усетите паралелите. Вестерос има много повече общо с описанието на средновековна Франция на Дрюон, отколкото със Средната земя на Толкин.
И в двете поредици действията протичат в условията на феодални порядки, където властта в мирно време се упражнява чрез интриги, а по време на война – с цената на много кръв. Във френския двор, описван то Дрюон, много правдоподобно и уместно биха звучали думите от героите на Мартин: “Стълбата към властта е единствената реалност. Всичко, което трябва да направиш – да се качиш по нея”.
Повествованието в “Прокълнатите крале” започва през 1314 година – последната от управлението на Филип IV Хубави. Кралят унищожава мощния орден на тамплиерите и е заграбил съкровищата и имуществото им. Последният магистър на ордена е изгорен на клада, след като е осъден като еретик по изфабрикувани показания. Докато кладата се разгаря Жак Дьо Моле успява да произнесе проклятие към краля: “Проклет да си! Проклет да си! Проклет да си ти и родът ти до тринадесето коляно!”.
Съвсем скоро след това Филип умира внезапно и роднините му започват люти разпри за наследяването на престола.
В “Игра на тронове” и “Прокълнатите крале” има много сходни герои – слаб принц със садистични наклонности (Луи в книгата на Дрюон, Джофри – при Мартин), отмъстителна принцеса (Изабела и Серсей) и съперничещи си един с друг повратливи, макиавелистични интриганти (Робер Артоа и Петир Белиш, "Кутрето"). И в двата случая читателят преминава през много заплетен сюжет, в който го водят второстепенни образи, които пък нерядко се оказват в центъра на събитията.
Марк Денжан, критик и познавач на творчеството на Дрюон казва: “И двете истории са епични романи, в центъра на които са герои със силни характери. В “Игра на тронове” Мартин създава майсторски заплетен политически сюжет, докато Дрюон черпи вдъхновение от историята, но и в двата случая събитията ви се представят през погледа на “малките хора”.
Когато се сравнят двете произведения, може да се направи извод, че книгите на Мартин най-точно биха могли да се определят като “фентъзи за хора, които изобщо не си падат по фентъзито”. Мартин прибягва до “исторически мишмаш”, в който войната между Старките и Ланистърови много напомня английската Война на розите; племето дотраки, за чийто вожд се омъжва Денерис – ордите на Чингис хан; Домът Грейджой от Железните острови имат доста общи черти с викингите. А Валът на Вестерос навява асоциации с Вала на император Адриан, построен от древните римляни по цялата северна граница на Римската империя в Британия.
И всичко се случва, както в историческите произведения, но с по-голям ефект от неочаквания развой, защото не ни е известно кой ще спечели и кой ще загуби. Именно това предизвиква възхищение от стила на Мартин даже и у някои историци.
Историкът Том Холанд, автор на книгите “Рубикон” и “Огънят на Персия”, пише за поредицата на Мартин: “Различните събития от различни исторически периоди се сблъскват, предизвиквайки не само учудване, но и възхищение. В “Игра на тронове” героите внезапно попадат в неочаквани капани, точно както това се е случвало в епизоди от нашата история”.
“Игра на тронове” подтиква не малко обикновени читатели да се задълбочат в историята. Например, американката Джейми Адеър започва да води блог, наречен “Историческите събития, които се крият зад “Игра на тронове”. “Откровено казано, в началото мислех да напиша само няколко съобщения в блога си, - разказва тя. – Нямах никаква представа, че ще намеря толкова много исторически паралели, освен няколкото очевидни – като Войната на розите. Но продължавам да пиша, защото това ме вдъхновява да изследвам нови страници от историята и да гледам на тях от неочакван ъгъл. Например, преди да започна този блог никога нямаше да ми мине през главата да изучавам стратегията на военните обсади в древния свят”.
Писателят Морис Дрюон (1918-2009) е почти неизвестен в англоезичния свят, но в родината си е признат майстор. По време на Втората световна война Дрюон служи в администрацията на Шарл де Гол и пише патриотичния химн “Песен на партизаните”.
По-късно оглавява Френската академия – авторитетен орган, който решава кое е приемливо във френския език и кое – не. Дрюон решително се противопоставя на англизацията на родния му език, но все пак от време на време допуска в речниците да се вписват някои заемки.
Когато почива през 2009 година, в съобщенията на информационните агенции се акцентира именно върху тази му съпротива, а не върху историческите му романи. Много е вероятно това да съвпада и с желанието на Дрюон - да остане известен точно с тази си дейност.
В британската преса излиза авторитетното мнение на Джон Личфийлд – кореспондент на Independent във Франция, който е лично познат с Дрюон. “Поредицата “Прокълнатите крале” е написана, за да се спечелят бързо пари”, казва Личфийлд. “Самият автор не се гордееше много с нея”.
Личфийлд описва Дрюон като човек “приятен, великодушен и весел” и… англофил. “Много често можеше да се срещне на приемите в посолството на Великобритания”, казва още журналистът.
Марк Денжан пък обяснява пътя на “Прокълнатите крале” от култово интелектуално произведение до масовото публика и признанието й. В началото на 70-те години на ХХ век по цикъла е заснет сериал – френски аналог, подобен на сериала на ВВС “Аз, Клавдий”. “Този сериал се излъчваше по каналите в прайм-тайма, и то във времена, когато канилите бяха един-два, затова и всички го гледаха”, спомня си Денжан, който днес е фен и на “Игра на тронове”.
Дрюон попада и в списъка с френски романисти, официално одобрени за издаване в тогавашния СССР. В по-късни времена Владимир Путин се провъзгласява за негов почитател и дори няколко пъти се среща с писателя.
В последните години книгите на Дрюон губят популярността си даже в родната Франция, казва Личфийлд. “Интересно е, колко от френските почитатели на “Игра на тронове” някога са чували за Дрюон?” – пита се той.
Обаче не е изключено, че историята ще се повтори. Поредицата “Проклетите крале” е преиздадена отново на английски език, а предговорът за изданието е написан от Джордж Мартин. Може пък Дрюон да се сдобие с нови почитатели, подкрепен от препоръките на автора, върху когото книгите му са оказали толкова силно влияние.
Вашите коментари