Ако някой каже, че страната не е в криза, че институциите работят, че хората се чувстват граждани, а не овце за стригане, вероятно той живее някъде п на запад от Балканския полуостров.
И вината за това е колкото на видимо грешната политическа и обществена система, в която живеем, толкова и на нас, избирателите. Защото не осъзнаваме или бягаме от собствената си отговорност - правото на избор.
Правото да вземеш решение и да си носиш последствията. Това право е било извоювано от другите народи с кръв. Буквално. Конституцията ни след Освобождението е сбор от различни европейски конституционни идеи. Добри идеи. Но неосъзнати и
неизвоювани идеи
Затова и правото ни на избор е някак си неразбираемо за нас.
Правото ни да избираме политиците е не само наша привилегия, то е и отговорност и задължение. На всеки 4 години в ръцете ни се оказва оръжие със силата на “атомна бомба”. В този миг, само в този миг, всичките ни депутати, министри и политически играчи са напълно безсилни пред нас. Доброволният ни отказ от това е почти като доброволно да се продадем в робство на някого срещу обещанието просто да ни държи живи.
Затова, в тази явна криза, може би един от изходите е избирателното право да стане задължително. Суверенното право на глас е най-висшето право в демократичното общество. Но трябва да приемем и това, което то носи със себе си - съзнанието за нашата отговорност. Защото балансът на властта е отговорността. И тези две неща трябва да са в равновесие. А да гласуваш, означава да притежаваш власт - върховната власт.
Какво имаме в момента? От приблизително 6 900 000 избиратели пред урните на 12 май отидоха около 50%. От тях към 1,1 млн. гласуваха за ГЕРБ. Около 900 000 - за БСП, и около 400 000 - за ДПС. “Атака” получиха към 250 000 гласа. И сега имаме кабинет, подкрепен явно само от ДПС и БСП. Следователно съдбата на всички седем милиона и нещо българи се решава от гласовете на малко над един милион души. А останалите къде са? Кой ги представлява?
От подадените гласове сигурно над 70% са чисто партиен вот. Не граждански, а партиен. А партийният вот възпроизвежда партийния елит. Тогава защо се чудим, че 24 години гледаме едни и същи мутри.
Ако имаме доблестта и отговорността да изберем задължително гласуване, веднага ще спечелим няколко неща.
Първо, задължителното гласуване ще обезсмисли купуването на гласове.
Какво гледаме няколко пъти под ред? Този, който е на власт, срещу 50 или 100 лева купува циганите. Да, но циганите са само 3-3,5% от всички гласоподаватели. Какъв тогава ще е смисълът да купиш 3%, при положение че от другата страна на везните ще има 97%? Дори ако към циганския вот добавим и купения корпоративен вот, и дори насилствения вот на държавните служители, пак ще се получат не повече от 6% общо. Което е напълно безсмислено срещу 94% на гражданите.
Второ, задължителното гласуване ще обезсмисли фалшификациите на изборите.
Какво наблюдаваме на всички избори? В по-голяма или по-малка степен винаги има физическа подмяна на протоколи, подмяна на чували с бюлетини, умишлено зацапване на бюлетини, за да се обявят за недействителни. Но колкото и голяма и добре подплатена да е подобна организация, тя не може да покрие в пълна степен всички избирателни секции. След избори се говори обикновено за фалшификации в рамките на 5%. Но 5% на три милиона подадени гласа е едно, а същите 5% на над 6 милиона гласа е точно наполовина по-малко. Което отново обезсмисля цялото усилие за толкова мизерен резултат.
Трето, задължителното гласуване ще елиминира влиянието на т.нар. партии балансьори.
Какво имаме досега? Една етническа по своя характер партия - ДПС, влиза в парламента с едни 400 000 гласа и изнудва всички останали, защото без нея не може да има управление. Дори когато тя формално е в опозиция, реално подкрепя властта. Но ако всички български граждани гласуват,
къде според вас ще отиде ДПС
с нейните си 400 000 гласа? Срещу 6 500 000! Тя няма да може да бъде никога вече партия балансьор. Това е и нейният шанс реално да престане да бъде етническа партия. Защото ще има нужда от гласовете и на останалите граждани. И председателят тогава може и да не се казва Лютви, Мюмюн или Хасан. А може да се казва Иван, Киркор или Ицхак.
Четвърто, задължителното гласуване ще вкара във властта нови лица и нови партии.
Какво се случва досега? В парламента влизат представители на големите партии. Защото техните избиратели, дори и да не са съгласни с ръководствата си, дисциплинирано, като истински послушковци, отиват и пускат бюлетината. Но това е и техният лимит, защото те нямат повече избиратели.
А всички останали, отвратените от системата, просто не гласуват. Сега ще им се наложи да направят избор. И той едва ли ще е в посока на някой политически мастодонт. Тогава новите, различни гласове ще намерят своето естествено представителство - дали ще е Кунева, Светльо Витков или някой друг - няма значение. Ще има представителство на огромна част от българския народ. И тогава ние ще знаем, че това, което се взема като решение, е и наша отговорност.
Хаджи Тошко Йорданов, в. "Труд"
Вашите коментари