Лидерите на традиционната десница подадоха оставки след тези избори и циркове не се очертават, макар че не са изключени. Поне към днешна дата оставките изглеждат искрени и вероятно ще има нов десен проект.
Въпросът e дали ще се появи новият десен лидер.
Който и да е той, няма да му е лесно!
С такава дълга история на политическите вражди в дясното политическо пространство, стартът на чисто е практически невъзможен.
Ако направим аналогия със Стария завет – докато не умре и последният от старите десни лидери, заченат в лоното на порочния български преход, освобождение от робството на интриги няма да има. Втората лоша вест е, че никой няма време да чака края на още един 40-годишен поход в политическата пустиня, в която бяха запокитени и СДС, ДСБ и другите малки партии, самоопределящи се като десни.
Точно в такива безнадеждни ситуации обаче се появяват новите шансове. Историята е пълна с безнадеждни каузи, спечелени от нищото.
Истината е, че преди краха на тези избори и любовта, и омразата, се бяха превърнали в навик. Иван Костов се ласкаеше от мисълта, че го мразят, защото е незаменим, докато той си беше по-скоро обикновен. А опонентите му живееха с идеята, че спасяват десницата от незаменимия Костов и това ги прави необикновени.
Всъщност, и от едните, и от другите, извираше само едно чувство – искрено и неподправено презрение едни към друг.
Нито омразата им беше от сърце, нито любовта!
В момента, в който стана ясно, че Иван Костов с нищо не е уникален, се видя, че в дясно не е останало нищо за спасяване. Затова и спасителите станаха излишни!
Така че, новият лидер (който и да е той) на новата българска десница (ако изобщо се роди такава) най-добре да гледа напред.
Зад него няма нищо, заради което да си заслужава да се обръща назад!
Антон Луков
Вашите коментари