След словосъчетанията политика, политици, елити, вече и социология стана мръсна дума. И основният принос е на една дама, към която колегите й се отнасят с пренебрежение от години, но нищо не могат да направят.
Какво да се прави – бизнес, пиар и пазар.
А в това тя е наистина е отлично специализирана – в лавирането между партии и интереси. Говори се за проверки на данните, но има и професионални принципи в социологията, както и законови изисквания. При това ако законовите са отскоро, то професионалните и моралните норми съвсем не са от вчера. Но в гоненето на сензации и печалби, те като че ли се забравят от някои от представителите понякога на тази понякога за някои не "наука", а по-скоро - бизнес.
А резултатът е много удобен точно за монополистите и олигарсите, срещу които хората протестираха. При изкривяването на данните и при скандалите между социолозите за коренно различни данни, хората махват с ръка и казват – защо да им вярваме, всички са лъжци, ментета, и един дол дренки. Каква по-хубава почва да вирее манипулацията на кукловодите от това да се изгради едно отрицателно отношение към социологическите данни въобще – отличен резултат от работата точно на хората в сянка.
Дълги години за социологията се налагаше същото мнение, както и за политиците – всички са маскари. Това се внушаваше и от политиците, които по този начин сякоха и клона, на който седят. Защото точните данни са нужни не само на хората, но и на политиците, за да коригират своите послания, намерения и подкрепа. Бойко Борисов също не вярваше на социолозите. Той си вярваше в неговата "народна социология", където го посрещали с баници и пити, а не хвърляли камъни по него. Когато обаче започнаха да го освиркват и да искат оставката му, "народният социолог" получи сърцебиене и не можа да понесе мисълта за изоставилата го народна любов.
Данните на социолозите са нужни и за друго – те са едно огледало за предпочитанията на хората. И е абсолютно нецивилизовано и некултурно, когато не харесваш изображението си да "хчупиш" огледалото по думите на Михал Мишкоед от пиесата на Сава Доброплодни. "Туй огледало иска хчупване", заяви Михал Мишкоед и тези думи малко се различават от стремежа на съвременните политици да го "хчупят". Впрочем, много от писанията на големите ни автори от преди век отлично са уловили и днешната ситуация на политическо нагаждачество.
Да се учудваме ли на протестите на хората срещу политиците въобще, когато още не отшумели походите и бденията по площади и улици 71 политически субекти се меракландисаха за парламента. Впоследствие останаха 63 партии, като 27 от тях са в 8 коалиции. На какво отгоре е този мерак, като социологическите изследвания показват, че в най-добрия случай влизат 5-6 партии или коалиции. Тогава за какво е цялата пара. Да, демокрация е, но няма ли и други начини хората да изразят политическите си и принципни позиции. Ако е така, значи демокрацията ни е ялова. А ако е по други причини – за субсидия или частни интереси – значи това просто не е политика, а политиканстване и начин за лобиране и личен интерес.
Социологията е нужна и за друго – когато имаш някакво виждане или позиции и разбереш, че твоята най-близка политическа сила едва ли има шанс да защити твоите интереси, може да подходиш и прагматично – да гласуваш за друга, която ще влезе в парламента, но ще е "по-малкото зло" от друга. Това не е компромис, а отговорност – към себе си и страната. По-добре е от отказ от гласуване. Така имаше един случай на балотажа за президент преди няколко години. Прави са мнозинството от авторитетните социолози, че има нужда от одит на методиките на изследванията, защото в зависимост от тях можеш да получиш много различни резултати. Защото ако например, твоите респонденти са повечето в Банкя, може да се окаже, че 99,99% са за ГЕРБ, или точно обратното, ако Бойко Борисов е ритал през кокалчетата по време на футболен мач там другарчетата си.
Тези дни, страната кипи от новини. Оказва се, че даже прословутата КПУКИ (Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси), която цяла година ни занимава с конфликта на интереси примерно на домакинката на детска градина някъде из България и нейната сестра – възпитателка там или други подобни, изведнъж излезе с поразяващи разкрития за Емил Димитров - Ротманса след едногодишно разследване по въпроса.
Интересното е, че героичната комисия направи това едва след края на този парламент. Да се надяваме, че и главният прокурор Сотир Цацаров ще събере сили и решимост да се произнесе подобаващо и за Мирослав Найденов, и за сигнала за подслушванията, пък и защо не за "премиера", както продължава да нарича своя бос Цветан Цветанов, вече надяваме се само вещ по листите на партията си, но не и на цялата държава. И дано социолозите професионално и точно уловят тези настроения на хората, за да не се стига до нови протести след изборите тип "арабска пролет", нещо неприлично за една страна, все пак членка на ЕС.
Стефан Джамбазов е журналист и режисьор – документалист. В момента е редактор на отдел вътрешна информация в БГНЕС.
Вашите коментари