За мен скандалът с подслушването не е изненадващ, все пак наближават избори. Това е просто поредният епизод от един сапунен сериал, който върви от началото на така наречения демократичен преход, коментира пред БГНЕС адвокат Михаил Екимджиев.
Във всяко управление има незаконно подслушване, подслушване, което не служи нито на борбата с престъпността, нито на защитата на националната сигурност. При него огромни средства ( знаем, че бюджетът на МВР за СРС-та е над 100 милиона лева) , един ресурс, който ние като граждани и данъкоплатци осигуряваме на държавата и на МВР, се използва за контрол чрез следене, подслушване и проследяване на политически опоненти, на журналисти, на магистрати и това не е ново.
Неслучайно още през 2007 година излезе едно решение на Европейския съд по правата на човека по моя жалба и на Асоциация за европейска интеграция и права на човека, свързана именно със злоупотребата със СРС-та в България. Заключенията на съда в Страсбург бяха шокиращи. В България се подслушва повече като абсолютен брой СРС-та, отколкото във Великобритания, например, и причините за това са системни.
Първо, регламентацията на употребата на СРС-та е лоша и няма никакъв независим контрол върху съдбата на информацията, която е събрана чрез СРС. Даже едно СРС да е легално разрешено от съд, а в повечето случаи съдиите просто като селски кметове разписват без всякаква правна преценка исканията от страна на МВР за използване на СРС-та, дори и това искане формално е законосъобразно, дори и СРС-то формално да е използвано за разкриване на престъпление, никой не знае и не може да контролира какво се случва със събраната чрез СРС информация, тогава когато тя не е процесуално валидирана, когато тя не е вкарана в едно досъдебно производство за доказване на престъпление и за обслужване на националната сигурност.
На практика съдът в Страсбург стига до извода, че всеки, който е под юрисдикцията на България може да бъде жертва на нерегламентирано от гледна точка на Конвенцията за защита на правата на човека подслушване и дава някои много категорични препоръки. Формално в изпълнение на тези препоръки в края на мандата на тройната коалиция законът беше променен, беше съставено бюро за контрол на СРС-та и начело на бюрото беше Бойко Рашков. Това бюро имаше потенциала да заработи добре, но през 2009 година веднага след идването на власт на ГЕРБ се оказа, че основен приоритет на бившия вече министър Цветан Цветанов и на изпълнителната власт е да разформирова това бюро и да създаде трети вариант на закона за специалните разузнавателни средства, при който външният контрол върху дейността на МВР е предоставен на една парламентарна подкомисия, съставена от 5 души, представители на различни политически сили. Очевидно е, че 5 души, чиято основна работа е да коват закони и да контактуват с избирателите си, не могат да осъществят ефективен контрол върху десетките хиляди разрешения за използване на СРС-та, нито върху това как се съхранява събраната чрез тях информация.
Във връзка с неадекватното поведение на нашите власти след решението на съда в Страсбург – първо създаването на бюрото, след това неговото разформироване и създаването на парламентарната подкомисия нашата Асоциация за европейска интеграция и права на човека, заедно с Програма Достъп до информация преди половин година подадохме втора жалба заради неизпълнението от страна на България на първото решение на съда в Страсбург.
Този пореден скандал след скандалите "Галерия", "Гном" и какво ли не е съвсем очакван и закономерен, защото по време на управлението на ГЕРБ злоупотребата със СРС-та стана нещо буквално ежедневно. Знаем за скандалите, при които бяха използвани СРС-та срещу лекарите от Горна Оряховица и бившия министър Цветанов ги чете публично, знаем за скандалните записи на разговори между Бойко Борисов и Ваньо Танов, в които Борисов разпорежда на Танов да спре проверката в пивоварната на Мишо Бирата. Всичко това някак направи водевилно звучащи тези поредни за кой ли път в формално демократична и правова България злоупотреби със СРС-та. За мен дори няма нищо чудно в това, което се случва.
Единствената надежда е свързана с новия главен прокурор, който демонстрира и декларира нееднократно позиция, че ще бъде безкомпромисен при злоупотреби в тази насока. Нека да видим до колко тези декларации, които бяха дадени от него в хода на избирането му на тази длъжност, сега ще придобият реална тежест и до колко ще удържи на думата си.
Точно този казус ще бъде тест за новия главен прокурор за това дали той ще бъде на нивото на обществените очаквания или и той като Борис Велчев ще си зарови главата в земята и ще се прави, че нищо не разбира и нищо не знае.
Проблемът с разрешенията за СРС-та издавани от вътрешния министър не е толкова тежък, защото формално той може да дава разрешения само за 24 часа. Друг е въпросът, че след като веднъж е дал разрешение за използване на СРС-та за 24 часа, законът не го ограничава да даде веднага след това за още 24 часа и така да станат n-брой разрешения по 24 часа. Това е само върхът на айсберга.
Много важно е да има действително един външен независим орган с представители на обществеността, на неправителствени организации, който да може винаги когато поиска да осъществява контрол върху това как съдиите разрешават използването на специални разузнавателни средства, защото към етап те дори не излагат истински мотиви, когато разрешават използване на СРС. Тази комисия трябва да може да нагази в МВР, там, където са сформирани едни такива централи със събрана години наред информация, там, където незнайни хора, служители и служителки на МВР коригират информацията така че тя да изглежда по начин, който е удобен за случая, при който тя ще бъде използвана.
В свое интервю Пламен Георгиев, председателят на комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, който бе е прокурора, по чието искане е дадено разрешение за използване на СРС-та спрямо Ваньо Танов и в контекста на това подслушване е записан разговора между Танов и Борисов, казва, че това, което е стигнало до него като свалено на хартиен носител от записа, в който Бойко Борисов разпорежда да се изведат хората от митниците от пивоварната "Леденика" е разговор на Танов с длъжностно лице по служебни теми, засягащ лице на име Мишо Бирата.
Това означава, че в МВР не само се подслушва поголовно, но кой както иска преформатира, филтрира и променя съдържанието на информацията, събрана чрез СРС-та, така че тя влизайки в съответното наказателно дело да изглежда по максимално удобен за позицията на МВР начин. Това е скандално.
Съчетанието на независим външен орган и реално разследване и наказване от страна на прокуратурата на всеки случай на злоупотреба със СРС би било стимулът да се пресече филтрирането и редактирането, това безобразие, което се случва в МВР.
Това интервю на Пламен Георгиев е публикувано в едно от най-четените печатни ежедневни издания и въпреки това главният прокурор не е направил нищо, за да се разбере кой и как е филтрирал по този начин информацията, за да спаси от наказателна отговорност тогавашния премиер. И прокуратурата трябва да е безкомпромисна при всякакви данни за такъв тип злоупотреба със СРС.
Адвокат Михаил Екимджиев, председател на Управителния съвет на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека.
Вашите коментари