Имаме ситуация, при която един от тримата кандидати за патриарх е абсолютно неприемлив от църковна и морална гледна точки.
Имаме всички основания да се надяваме, че един от двамата избираеми кандидати, които са достойни ще бъде избран в крайна сметка, каза пред БГНЕС Пламен Сивов, главен редактор на "Православие.бг".
Мисля, че е нормално във всяка една човешка група да има различия. Различията по естествен начин формират групи по интереси, а тези групи по интереси се опитват да налагат своя линия на поведение, своя политика на управление в рамките на едно колективно тяло, каквото е Светият Синод. Не мисля, че има нещо драматично в това, че има лобита. Притеснително е, че ние не знаем каква е визията за църквата на тези лобита. Нито един от проповедниците, изразителите на някакви различни мнения в Синода не излиза ясно да заяви какво е неговото специфично виждане за развитието на църквата. Какви са приоритетите на тези лобита, какви са преимуществата на един или друг кандидат, който се опитват да изтикат напред. Проблемът е в липсата на нормално заявяване на позициите, а не толкова наличието на лобита. Такива съществуват във всяка една човешка група, която се занимава с управление.
Изнасянето на вътрешно синодалните различия на принципна основа и правенето им църковно публични. Не става дума да бъдат хвърлени тези различия на нецърковния народ и нецърковното общество. Но поне в рамките на църквата да се очертаят някакви насоки за развитието й. Това, което виждаме като една положителна стъпка е, че протоколите от заседанието на Синода се публикуват веднага след приключването на заседанието. Това е една много важна стъпка напред. Това, което ние не знаем обаче е на какви принципни позиции застават различните митрополити по време на тези заседания.
За съжаление дебатът за църквата все още се случва в кръга на миряните, а не толкова в средите на тези, които ръководят и взимат решения. Не виждам принципен проблем в църквата да има еквивалент на това, което са политическите партии. Стига обаче тези партии, ако можем така да ги наречем, да имат ясно изразени позиции, за да могат хората да се идентифицират с това кое е правилно за църквата в бъдеще. Промяната в църквата е необходимо на това ниво. Не очаквайте да ви кажа, че църквата трябва да промени нещо в учението си, в богослужението си или по начина, по който строи храмовете си. Нито едно от тези неща не предполагат промяна, защото то е такова, каквото сме го получили и ще го предадем на следващите поколения. То е най-близко до това, което смятаме, че е автентичното християнство. Това е характерно за православието. Променим ли нещо от това преставаме да бъдем православна църква, а ставаме нещо друго.
Църквата неизменно трябва да бъде на страната на справедливостта и срещу насилието. Това трябва да бъдат двете главни опорни точки във всяка една църковна позиция и поведение. Църквата трябва да прави всичко възможно да защитава социалната справедливост, защото тя има отношение към висшата справедливост. Тя трябва да се противи на всеки един акт, който включва вандализъм и рушене, още повече физическо насилие.
Ролята на църквата в момента трябва да бъде на един помирител и доколкото е възможно да бъде платформа, където всички тези изострени социални чувства да бъдат преведени на езика на аргументите и здравия разум. Но за съжаление не виждам в момента църквата да бъде в точно такова пространство, защото не сме достигнали до такъв етап църквата да бъде реален помирител между враждуващите социални слоеве и да потушава общественото напрежение, а и нямаме такава авторитетна фигура в момента.
Вашите коментари