Главният прокурор Сотир Цацаров не виждал основание прокуратурата да се самосезира по повод досието "Буда" на Борисов и според него досиетата били един гардероб със скелети, библиотека, която периодично се отваряла в удобен политически момент и после се прибирала.
Цацаров уточни пред БГНЕС, че това е по-скоро неговата гражданска позиция, отколкото позиция на прокурор по темата за досиетата и конкретно за досието "Буда". А в разработката, огласена от "Биволъ" става дума за план за наблюдение на сегашния премиер заради "престъпната си ориентация" през 1997 година. Адвокат Михаил Екимджиев не се учуди на позицията на Цацаров, защото според него той не е коректив, а зависим от изпълнителната власт.
Позицията на главния прокурор обаче много напомня на призивите от години да не се отварят досиетата, да бъдат унищожени и да се затвори завинаги тази страница. Това като пожелание е много хубаво, но просто не може и не трябва да се случва без страницата да бъде прочетена. Дават ни пример, че другите държави от бившия соцлагер отдавна го били направили. Но ако ние сме закъснели, това не значи, че трябва да погребем завинаги скелетите от гардеробите, без да се интересуваме на кого са и как са попаднали там.
Тези скелети някога са били от плът и кръв, но и сега определят едни или други действия в политическия ни живот. Защото досието на "Буда" от 1997 година очевидно дава само началото на едно издигане до високите етажи на властта, за което има съмнения, че е резултат на механизми, които не са ясни за обществото. Не случайно има такъв интерес към един телевизионен сериал, който едва ли е толкова оригинален и професионален от кинаджийска гледна точка. Но той заговаря за неща, които само се прокрадват в обществото. А хората имат нужда от истината за тези, които ги управляват, а не за заключване на гардероба със скелетите.
Досега с недомлъвки се говореше, че имало такова досие "Буда", но едва сега можа да се види наистина, че съществува. И очевидно, че това е само началото на пътя на вербувания, защото издигането на вербовчивка до най-високи етажи в службите, едва ли е случайно. А тези служби продължават да са обградени с тайнственост и липса на всякакъв граждански контрол, който наистина може да бъде коректив.
Непрекъснато ни се подхвърлят някакви басни за тайна заради националната сигурност, която се пука по шевовете отвсякъде. Същите приказки от 1001 нощ бяха размахвана като плашило при отварянето на досиетата. Щяла сигурността да пострада, агентите се борели по патриотични подбуди заради България… Нищо подобно, повечето от агентите са симулирали дейност. Имах възможност неотдавна да прегледам досието на близък роднина. В течение на години донесенията на агентите съдържаха едни и същи факти, даже изразите и правописните грешки са еднакви. Някой иска поредна справка и поредният агент с достъп до секретни материали отваря досието и преписва предната справка. Това общо взето представлява голямата разузнавателна дейност в полза на държавата. Иначе си има план за вербуване, който включва съвсем не патриотични подбуди, а чисто изнудване на база тъмни петна от миналото на вербувания.
Та това досие "Буда" съвсем не е толкова безобидно, колкото искат да го изкарат. Обърканите и лъжливи обяснения на бившия бодигард на Живков и Сакскобургготски за наблюдение заради тях, очевидно са прах в очите. В годината, когато българите се вдигнаха на протест за своята свобода, службите са подготвяли бъдещето си. Вероятно това досие има и продължение, на резултатите на което не трябва да се чудим.
Известен професор тези дни защитаваше премиера и казваше, че какво толкова са го нарочили. Но неговите някогашни прояви и зависимости не могат да не се пренесат и в днешния ден. Колкото до думите на Борисов, че на всеки журналист службите по негово нареждане биха могли да спретнат такова досие, въпросът не е в заплахата. Тя очевидно е фигуративна, но самият такъв начин на мислене на един премиер в една демократична европейска държава е недопустим. Дори само за тези думи един премиер би трябвало да си замине – не защото би изпълнил такава закана, а защото такава мисъл изобщо му е минала през главата при наличие на независими съд и прокуратура. Но прокуратурата, както се оказва, далеч не е толкова независима.
Единственото лекарство, което демокрацията може да предложи в този случай е повече светлина. Нека не затваряме гардероба със скелетите, но и гардеробиерите да излязат на светло. От всички места на властта, където са се окопали. Само така службите ще престанат да бъдат господари на обществото и ще бъдат негови слуги. Предстои да бъдат публикувани досиетата на кредитните милионери. Не че обществото не се досеща кои са и как са се добрали до своите милиони, но хубаво е да се види и това черно на бяло. И тогава може би ще станат ясни още зависимости, превърнали днес България в най-бедната държава в ЕС, но все пак член на общността, което си е като че ли най-голямата надежда.
Стефан Джамбазов е журналист и режисьор – документалист. В момента е редактор на отдел вътрешна информация в БГНЕС.
Вашите коментари