Бърнаутът се появява в резултат на хроничен стрес. Това каза за БНР доцент Мария Дамянова - невропсихолог в Университетска болница "Свети Иван Рилски" и обясни:
Две основни концептуални рамки са в основата на разбирането за стреса.
"Едната се фокусира върху това доколко дадена ситуация, личност, обстановка се възприема от човека като заплаха и какви ресурси има за справянето с тази заплаха. При положение, че има надвишаване на усещането за заплаха спрямо ресурсите, тогава се появява едно силно напрежение, което може да персистира във времето и да премине в burnout".
В "ресурсите", с които разполагаме, за да се справим със стреса, влизат не само нашите сили и ментална устойчивост, но и семейната ни среда, приятелския кръг, социалното обкръжение.
"В другата концептуална рамка, двата основни фактора са усилието спрямо наградата, която получаваме. Тоест колко усилия ние влагаме в своята работа, в дейностите, които извършваме и какво възнаграждение получаваме като под възнаграждение, не бива да се разбира само материалната страна, а може да бъде. оценка, одобрение. Когато имаме дисбаланс, тогава възниква преживяването на стрес. И във времето, когато имаме такива силни натрупвания на стресови преживявания се стига до състояние на бърнаут", допълни Дамянова в предаването "Преди всички".
3 основни фактора определят бърнаута
"Изключително завишено емоционално изтощение, деперсонализация - съобразно отчуждение, безчувственост към начина, по който функционираме и към реакциите на другите хора, с които колаборираме - и чувството за успешност, което е силно намалено. Когато тези 3 фактора се формират, имаме много силна констелация, която води до усещането за бърнаут".
Професията и социалният ни кръг имат голямо значение
Хирургическата професия например е една от най-рисковите. Между 40 и 50 процента в световен мащаб, от хирурзите, са в рисково положение.
Не размерът на заплатата е основният фактор за риск от бърнаут
"Ако имаме ниско усилие и ниска заплата, тогава нямаме такъв дисбаланс.
Ако имаме висока инвестиция на усилия, на знания, на капацитет, а ниско заплащане, имаме ситуация на дисбаланс. Този дисбаланс може да бъде приет за известно време от човек, ако няма налична алтернатива или друг избор, но не и завинаги. Може да бъде приет и по стратегически причини - например, аз сега ще изтърпя този дисбаланс, защото в бъдеще очаквам някаква промяна, която ще върне везните отново на равностойно положение.
При висока свръхангажираност и наличие на дисбаланс той става още по-непоносим и още по-рисков за създаването на усещането за стрес".
Симптомите, за които да следим:
"Ако човек усети много силна раздразнителност, промяна в настроението, в апетита, безсъние, повишена тревожност, намалена концентрация или. започне да прави повече грешки в работа, която е добре усвоена - такива промени говорят, че нещо се случва и балансът в системите - психическа или физическа – това е аларма, която би трябвало да можем да разпознаем. Ако заглушим този сигнал, процесът на натрупване тече в нас и се озоваваме в ситуация на бърнаут. Тогава е най-добре да се потърси психотерапевтична помощ, която е най-добрият вариант за адресиране на първопричините".
Допълнителното натрупване на напрежение може да доведе до по-сериозни дисфункции - в говора, двигателните функции, паметта. Тогава хората търсят различни специалисти, тъй като симптоматиката варира. Отнема доста дълго време минава, преди да се постави точната диагноза.
Като общество вече си даваме сметка за нуждата от психологична и психиатрична грижа, но като институции "все още сме много назад в това да се създадат необходимите механизми", обобщи доцент Мария Дамянова.
Вашите коментари