Когато четеш уроците на историята като дявола евангелието, няма как да стигнеш до праведни изводи. Типичният пример е убедеността на Русия, че тя единствена има свещено право на сигурност, след травмиращия спомен за агресията на Хитлер от 1941 г.
И в името на това "право", едва ли не всичко е позволено! За кого обаче е позволено? И за чия сметка?
Всъщност, задълбоченият прочит именно на спомените от Втората световна война е показателен за несъстоятелния подход на Сталин и неговите наследници в Кремъл към сигурността.
Ако се върнем към 1941 г. ще видим, че в онези времена Русия вече беше водила поне две войни срещу свои съседи - Полша и Финландия, а след пакта Рибентроп - Молотов е анексирала и Прибалтика.
Е, и?
Сутринта на 22 юни 1941 г., Сталин беше ли изненадан от операция "Барбароса"? И то при положение, че беше предупреден от англичаните и собствените си шпиони.
В крайна сметка, изводът е, очеваден - никакви сателити, буферни зони и прочее дивотии от доктрината "Брежнев" НЕ могат да гарантират сигурността на никого, ако не спазваш общовалидните за света, в който живеем, правила. А те (правилата) са в главата ти - не по границите!
Просто няма как да си гарантираш своя мир, за сметка на друг!!!
Или ще е за всички, или го няма!
Защото казано е: "Всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат"(Матей 26:52)
Антон Луков
Вашите коментари