Не би трябвало да има изненадани. Както казва един стар и умен приятел, "В Америка кандидат, който не предизвиква емоция, никога не е печелил срещу кандидат, който предизвиква емоция".
(А който чете история, знае, че американците периодично гласуват мощно срещу Вашингтонския естаблишмънт и за рязка промяна във вътрешната политика. И обикновено получават промяната, която искат - от Джеферсън, през Андрю Джаксън, самия Линкълн, та до Хардинг и Рейгън... Тръмп може да е дълбоко антипатичен персонаж, но е изборът на американците - ние там нямаме думата.)
Какво е важно за нас - само едно. Да има мощна и обща европейска дипломация, която да се пребори НАТО да продължи да бъде същият силен гарант на общата сигурност на Запада. Особено важно за България - защото е военно слаба, защото е гранична, защото Турция е доста съмнителен съюзник напоследък... Затова и България трябва да бъде двигател на такава обща позиция.
И един личен парадокс: Първият ми спомен от политиката въобще е как покойният ми баща и чичо ми - двама отчаяни антикомунисти - се черпят по случай избора на несистемния републиканец Роналд Рейгън. Днес виждам български комунисти да се черпят по повод победата на ... несистемния републиканец Доналд Тръмп. Явно един цял цикъл на живота ми се е затворил. А може би... цял цикъл на световната политика?
Коментарът на Радан Кънев е публикуван в профила му във фейсбук. Заглавието е на Nakratko.bg.
Вашите коментари