От спящи клетки нямало нужда у нас, спящите органи били достатъчни
Способни ли са нашите специални служби да ни опазят от атентат? Чуйте какво казва един полицейски командос: „Ако не знаете, не питайте, защото в тия смутни времета отговорът няма да ви зарадва“.
Като доказателство за думите му негови колеги изпратиха в „Труд“ снимка на дневната си дажба в Специализирания отряд за борба с тероризма: един изгнил банан, един портокал, една консерва русенско варено и комат хляб.
Само толкова ли? Да.
Не е за вярване, но е факт, че най-елитните борци с терора в т.нар. наша „стабилна държава“ се оплакват от недояждане. Ако е истина, че храната прави борбата ( а няма причина да се съмняваме щом Дан Колов, Непобедимият, Българският цар на кеча в САЩ така смята), тежко ни и горко, сестри и братя! Как мислите, дали баретите във Врана, тренират с ентусиазъм за бъдещите спасителни операции, когато са гладни? Или се озъртат към лавката с вафлите и мятат погледи зад оградата, където мутробизнесмени им предлагат допълнително прехрана?
Ако сте били случайно сред ония сащисани софиянци, испанци и други чужди и наши граждани които два часа киснаха арестувани под дъжда по време на прочулото се антитерористично учение край НДК, значи сте наясно кое как е в родните структури по сигурността.
Неслучайно един 70-годишен душевноболен бивш полицай подлуди завчера над сто свои колеги като се барикадира в дома си след прекаран инфаркт, гърмя с пищови и сипа заплахи. Цели 22 часа бяха на нужни на СДВР, СОБТ и две други спецзвена воглаве с всичките им началници да съберат смелост, за да го обезвредят. „Парен каша духа“, въздъхна един от тях, визирайки парещия спомен от Лясковец, където друг луд застреля барета в атака. Представете си само каква каша ще духат тия същите шефове на служби, ако насреща им се появят не кьопави безумци, а терористи от ИДИЛ.
За да разберете как се чувстват техните подчинени в системата, обърнете внимание на няколко цитата от изследване на фондация „Общество и сигурност“ и Синдикалната федерация на МВР.
„Съжалявам, че съм полицай. Хората в България възприемат полицейската институция като отговорна за всичко лошо, което ги сполетява. Народът освирепява към мен и колегите ми, той иска да набие държавата в наше лице. Псуват ни, обиждат, удрят с юмруци. Защо да си рискуваме живота да им служим?“, казва един от 243-мата интервюирани.
Негов колега добавя: “Авторитетът на МВР е сринат. Във всеки униформен хората виждат корумпиран катаджия. А МВР е министерство на всичките работи. Всеки ден в тежки ситуации вземам трудни решения с нагласата, че съм винаги виновен до доказване на противното – аз лично, а не некадърните ми началници. Защо да го правя? “
Цитат номер три: „В службата е ужас. Нищо не се върши, всички въртят телефони след оперативка и докладват на някого какви са задачите. Всеки подозира другия. Интриги, предателства, саботажи на акции! Постоянно си на тръни да не те накиснат. Екипната работа е само на думи. Екипи се правят не с оглед кой с кого се допълва професионално, а кой кого шпионира и докладва...
И още: „Всеки ден тръгвам с болки в корема на работа. Работим нощни смени и извънредно, натрупва се умора, грешим и валят наказания. Никой не пита защо така е станало, за да не стане пак.“
Какво стана, между другото, след атентата на летището в Сарафово? Четири години минаха оттогава. Дали днес компетентните органи у нас са по-подготвени да предотвратят или посрещнат нов терористичен акт? Който и да каже „да“, няма му повярват. Какво се промени оттогава? Разделиха ГДБОП от ДАНС, после ги сляха, разкарваха антимафиотите и контраразузнавачите насам-натам като катунари, но с какъв резултат? Главният прокурор Цацаров ни го каза: те нямат нито една разработка за корупция, камо ли за тероризъм. Големците крадат в реално време пред очите на всички, а все едно не ги виждат, нежели пък да провидят за вбъдеще нещо толкова завоалирано, колкото са пъклените планове на джихадистите.
Но поставете се на мястото на пазителите на реда и спецагентите. Те са твърде заети със собствените си житейски проблеми. Работят в мизерия, с вехти коли и технически средства, ръководят ги партийни послушници, продажни и некомпетентни. Опитайте се вие да мислите съсредоточено за три неща едновременно – за някое разследване, как да си платите тока и парното и дали да отидете на протест. Така ще разберете защо ченгетата не успяват да се съсредоточат в своята дейност.
Впрочем, знаете ли, че сега в момента, при прииждащия мигрантски поток и опасността от радикални ислямисти на наша територия граничарите, полицаите и пожарникарите имат да ползват 576 209 дни платен отпуск? Причината е в масовите командировки на границата, извънредния труд и недостига на хора – 4200 са напуснали от миналата година, подплашени от орязването на социалните им придобивки в закона „Бъчварова“. МВР или трябва да им даде пари в замяна на почивните дни, или да ги пусне в заслужен отдих. Националната сигурност така е в риск, но те ли са виновни?
Не е на редовите ченгета вината и за гафовете в разследването на атентата в Сарафово. Резултатът от това разследване се свежда и досега до едно „обосновано предположение“, както беше и преди години по думите на Цветанов. По нищо не личи политическите шефове на службите да са си извадили поука от щуротиите, с които станаха навремето зарезил. Кои щуротии ли? Те позволиха свидетели и веществени доказателства да бъдат изнесени от България. Допуснаха израелските служби да се разпореждат у нас като у дома си, даже и да измият от местопрестъплението кръвта. За да угодят на МОСАД побързаха да обявят, че кръвопролитието е дело на „Хизбула“. И за да скалъпят липсващите доказателства за това, накачиха по храстите край литището едни лични карти, извикаха телевизии да ги снимат и обясниха, че терористите са ги изръсили разсеяно, докато бягали – вай, Аллах! - да се смееш ли, или да плачеш!
„МВР трябва да е деполитизирано, а то е силно политизирано и зависимо от партията, спечелила изборите. Ние сме полицаи на всички, но кой ни пита? Играем в глупави и подли политически сценарии“, казва анкетиран за изследването полицай.
Но защо да не допуснем все пак, че спецслужбите у нас имат някакви способности да ни защитят? Да допуснем, но как, след като бившият шеф на разузнаването ген. Кирчо Киров пред „Труд“ призна: „България се счита за страна с много мек режим на сигурност. За никого зад граница не е тайна, че у нас е възможно по всяко време да бъде извършен терористичен акт. И няма нужда даже той отдалече да се планира, нито да се имплантират тук спящи клетки и прочие...“ С други думи, достатъчно е наличието на спящите държавни органи.
А същевременно България без съмнение представлява цел и на Ислямска държава, и на други убийствени структури с камикадзета. Като член на ЕС и НАТО, тя участва в мисиите в Косово, Босна, Афганистан, Ирак. И едва ли в очите на джихадистите е нещо различно от Англия, Франция, САЩ – основните им врагове - държави. За активистите на радикалния ислям и ние сме „кръстоносци“ като американците, британците и французите, без значение от броя на дюнерджийниците, на които се уповаваше по едно време Борисов. Боже, помози.
Видяхте ли какво се случи неотдавна, когато Държавният департамент на САЩ предупреди своите граждани да избягват градския транспорт около хотел „Плиска“ в София, защото имало сигнал за бомба? Премиерът скастри предпазливо американците, че предизвикват паника. Храбро бе от негова страна, разбира се и чест му прави, макар че ние българските граждани се паникьосахме повече от изявите на главния секретар на МВР, май. Той така описа по телевизиите грижите на правителството за нашата сигурност, че ни настръхнаха косите. Добре, че Борисов ни развесели като разказа, че това край „Плиска“ не било адска машина, а взрив от любов между нашенец и палестинец. Зад пушилката обаче се видяха и разни други срамотии. Като тая, че нашите служби не са твърде наясно с действията на чуждите служби в България, в случая тия на Щатите. И че щатските служби пет пари не дават за тях, а пък тукашното гражданство не им вярва. В появилите се анкети с въпрос „Има ли опасност от тероризъм в България?“ над 85% отговаряха с „да“ - точно обратното на това, което казваше в същия момент шефката на МВР Бъчварова. Даже и кметицата Фандъкова показа, че не й се доверява като инструктира шофьорите на автобуси да внимават край „Плиска“ нещо да не избухне.
Обяснимо е при това положение, че всяка забравена раница - на пазара или в книжарницата, предизвиква суматоха и страх, а хората в метрото се озъртат с мрачни лица и шушукат: “Пази Боже, нямаме държава“.
И Бог сигурно ни пази. Че то ако и Бог нямаше, щеше да ни спукана работата.
Анна Заркова. в. "Труд"
Вашите коментари