В момент, когато Париж изтръпна за пореден път пред лицето на терора в сърцето на Франция, световната общественост реагира мигновено в знак на солидарност, призовавайки за мир и единство.
В същото време част от нашата мила общественост си намери нов повод за разделение. Не ме разбирайте погрешно, аз уважавам чуждото мнение и съм склонен да чуя едно различно становище. Само че в случая не искам да остана безмълвен по отношение на това гротескно поведение, което част от обществото ни демонстрира.
След ужасния атентат в социалната мрежа Фейсбук веднага се организираха различни инициативи – като например опция да сигнализираш, че си жив и здрав. Тази бърза и адекватна реакция е достойна за похвала. Появи се и друга инициатива, която обаче предизвика раздвоение сред потребителите у нас – слагане на френския трибагреник като фон на профилната снимка. На какво ли не се начетох. От „Защо не си сложихте друг флаг при убийствата на Боко Харам“, през „при бомбения атентат в Бургас защо не си сложихте българския трикольор“, че чак до символично слагане на българския флаг на профилна снимка. Стана ми едновременно смешно, но и тъжно, защото не пропуснахме да си покажем байганьовщината. Какво точно постигаме с това? Избиваме комплекс, поради липсата на организирано гражданско общество, каквото във Франция и редица други страни, които подкрепиха французите в тежкия момент, за щастие има. Апропо перди два дни и НДК светна в синьо, бяло, червено. Какъв скандал! Когато неотдавна се случи бомбения атентат в Бургас, редица медии и висши чиновници от цял свят изразиха подкрепа и съпреживяваха болката и ужаса на хората у нас. Не видях някой активен патриот, наследник на Левски тогава да направи подобна инициатива. Защо?
Аз си сложих също френското знаме на профилната снимка, защото се чувствам съпричастен с болката на тези хора, които са загубили свои близки, със страха, който изпитват, несигурността, която ги тресе и незнанието от това дали утре няма да се случи пак нещо подобно в държавата им. Уж сме в ЕС, но пак си разсъждаваме на дребно и гледаме себе си. Уж сме част от семейство и изповядваме единни идеали и цели, а се радваме на членството си в ЕС основно, когато трябва да получаваме субсидии и да учим в университети при по-изгодни условия. Сякаш сме европейци само когато ни изнася. За мое щастие имам много приятели, които редом с десетки хиляди други хора по света се проявиха като по-широко скроени и не проявиха този комичен псевдопатриотизъм. Пред лицето на терора трябва да сме единни и тогава национална принадлежност, флаг, език, религия остават на заден план. Слагането на българския флаг в контра на каузата за подкрепа на Франция по този тъжен повод не е еропейска, не ми се ще да вярвам, че е и българска. Тя е жалка.
За някои сънародници разбирането да си патриот и българин очевидно се изразява в меренето на трагедии. Ако това е масовата тенденция, то тогава аз не съм българин.
Хаго Бабикян
Вашите коментари