Със закона за предучилищното и училищно образование, който бе приет и действа от миналия месец не виждам начало на реформа, напротив, забелязвам нещо съвсем друго - да се досъсипе българското образование.
Самото му наименование буди недоумение сред специалистите. Да, имало е закон с такова име, но той е бил закон-наредба, приет от превратаджиите на 19 май 1934 г. В него е било заложено децата да бъдат обхванати във формалното образование едва ли не от раждането си в т.нар. детски огнища и оттам нататък – до зрелия си живот. А, както знаем деветнадесетомайците в никакъв случай не са образец на демократичност. Но, ето, и днес се приемат подобни на техните закони.
Според мен, има опасни неща в този закон за предучилищното и училищно образование. Наскоро го обсъждахме с колеги от БАН и се съгласихме, че заложените в него „реформи” ще доведат буквално до изпепеляването на децата - синдромът burnout, изразяващ се най-вече в загуба на мотивация, на желание да учат, както и в емоционална хладина към обучението.
А това изпепеляване е заложено в този закон и ще задълбочи тенденциите на отчуждение на подрастващите към знанието като ценност.
Погледнете частта, която касае предучилищното образование - там думата игра, която на тази възраст е водеща дейност, признато в световната психология, се споменава само един-единствен път. За сметка на това се оказва, че предучилищното образование се организира в учебни години. Всяка от тях да започва на 15 септември и да продължава 12 месеца. Чуйте и това - учебната година трябвало да включва учебно и неучебно време - учебното било от 15 септември до 31 май на следващата календарна година, т.е. на нашите деца им остава време да играят в детската градина след 5 г. възраст от 1 юни до 15 септември. А в първия вариант на закона думата „учител” бе спомената един-единствен път…
Хора, къде отиваме?
Авторите на закона - кои сте вие, къде се намирате, че да правите учебни години за децата на тази невръстна възраст? С тези усвоени 22 млн. лв. защо не купихте електронни дъски или нещо друго, което действително да въведе иновативни методи на обучение?
Ще го кажа направо, без заобикалки, защото е време някой да назове проблема с истинското му име - за мен законът е опит да се въведе фашизъм в образованието.
Обикновено фашизмът го въвеждат много прости хора. Никой не може да ме убеди, че Адолф Шикългрубер е бил интелектуално възвисен човек. Тези хорица, които са писали този закон са такива, чиито способности за съждения са силно съмнителни. Да не говорим, че в закона в чл. 63 ал. 2 се казва, че „педагогическата ситуация е основна форма на педагогическото взаимодействие”. Подобно нещо, светла му памет на моя професор по психиатрия Васил Милев - едно от големите имена в тази наука, определяше като словесна салата и предприемаше не особено щадящи методи на терапия. Да не ги назовавам… На такива персони - законотворци би трябвало да се препоръчат сериозни терапевтични действия.
Ако си направим труда отново да се заровим в мотивите на закона за предучилищното и училищно образование ще намерим нещо много интересно. Този документ регламентира финансирането от държавния бюджет на децата и учениците, които се обучават в частните училища и частните детски градини, „като по този начин ще разшири достъпа до образование, от една страна, и ще повиши конкуренцията между образователните институции, от друга”.
Забележете, чрез финансирането от държавния бюджет на частните училища и детски градини ние сме щели да разширим достъпа до образование /?!/. Ами няма ли да разширим този достъп, ако дадем парите, определени за частниците, за децата от бедстващите райони на България - от Северозапада, Делиормана, Руенската община, от Малко Търново? За да не ходят те до училище с раздрънкани автобуси, за да дадем повече пари на учителите там, за да се подмлади професията. Толкова много пробойни има в образованието поради липса на средства, но – съгласете се, частните училища не са сред тях.
Според мен, авторите на този закон без да искат, криейки се зад някакви мъгливи фрази, нанасят непоправима вреда на малкото останало качество в нашата държава. Ако законът за предучилищното и училищно образование разгърне зловредния си капацитет чрез тиражиране на нови учебни програми и осакатяващи децата и учениците реформи, усвоителите на милионите могат да свирят реквиема на образованието ни.
Авторите на закона, обаче, са си вкарали и един голям автогол - разрешават домашното образование. Бих препоръчал на родителите, които не са доволни от системата, която обрича децата им на прегаряне и имат възможности - оставете децата си в къщи. Аз лично се ангажирам, освен моите, да поема и няколко деца от квартала, за да ги обучавам. Гарантирам, че моите ученици ще научат много повече, отколкото в стагниращото новобългарско училище. Мисля, че и учителите могат да подкрепят тази инициатива, за да покажем, че наистина има гражданско общество. /БГНЕС
---------------------
Христо Монов, преподавател по психология във Факултета по начална и предучилищна педагогика в СУ "Св. Климент Охридски".
Вашите коментари