България има излишък на ток, най-евтините мощности у нас работят за външни пазари, електропроводите са в лошо състояние, качеството на енергията е под всякаква критика, а сметките растат.
На този фон доходите на хората не се увеличават, а страната остава населена с най-енергийнобедния народ в ЕС. Как се постига този феномен? Необходими са няколко прости крачки.
Първо, вече 25 години енергетиката работи по инерция. Големите ремонти и инвестиции в инфраструктурата отдавна не съществуват. Вместо това държавата мисли единствено какъв нов грандиозен проект да започне. Резултатът – много започнати, но недовършени проекти, които вече са „златни“.
В категорията „безвремие“ попадат втората ядрена централа край Белене, новият блок в Козлодуй, газопроводът Южен поток и нефтопроводът Бургас-Александруполис. Проектите официално са спрени, но неофициално все се появява някой „инвеститор“ готов да хвърли пари в обновяването им.
Второ, работи се на парче. От 25 години България няма изпълнена нито една енергийна стратегия. Основната причина не е в липсата на такива, а в начина, по който те са написани – без ясна визия и с липса на реални мерки за изпълнението им.
Трето, прозрачността в сектора се влошава с всяка изминала година.
От 2008 г. държавните енергийни дружества имат свой собствен параван, който да скрие случващото се в тях от обществото – Българския енергиен холдинг (БЕХ). Компанията не е възложител по закона за обществените поръчки, тоест харчи пари, без да обяснява как.
Едновременно с това, вместо да създава визия за развитие на сектора, каквато би трябвало да е ролята на мегаструктурата, тя се занимава с разпределяне на пари – взема от малкото печеливши компании и дава на закъсалите.
Успоредно с това дружеството и затъва. Миналата година изтегли облигационен заем от 1 млрд. лева, за да финансира затъналата НЕК, а тази година ще тегли нов на същата стойност, пак за НЕК. „Добрата новина“ е, че дружеството работи на печалба, и то от 25 млн. - как го постига могат да кажат само обиграни в стъкмистиката счетоводители.
Четвърто, Комисията за енергийно и водно регулиране успя да се превърне от балансьор на системата в структура, която огажда на политическата воля. А политическата воля е само една – задържане колкото се може повече на цените - на ток, газ и парно.
От ведомството винаги обясняват, че има резерв в системата. Но той очевидно все още не е разкрит, защото „дупката“ в енергетиката достига 4 млрд. лв.
Пето, в резултат на преходните четири точки – битовите потребители плащат все по-скъп ток, който продължава да бъде все така некачествен. Отделно отношенията на хората с доставчиците на енергия са в криза – клиентите не вярват нито на ЧЕЗ, нито на ЕВН, нито на Енерго про.
Основната роля затова имат сметките, които и до ден днешен остават неразбираеми за повечето потребители. Никой не знае какво плаща за зелен ток, нито за ток от топлофикации и т.н.
Но има и добра новина, топлата вода поевтинява през лятото с до 2,45% средно.
Цветелина Катанска, в. "Труд"
Вашите коментари