В днешно време, когато на всички ни се струва, че капитализмът е окончателно настанил се в целия свят и че Карл Маркс вече не е актуален, във Франция излезе книга, която вече наричат “съвременния Капитал”.
Книгата предизвика огромен интерес сред читателите и се устреми към върховете в рейтингите по продажба на Amazon.com. Цитират я Барак Обама, Пол Кругман и Кристин Лагард.
Авторът на нашумялата книга се казва Томас Пикети, французин. Той е на 42 години и работи като професор в Парижката школа по икономика. Своята творба от 700 страници Пикети без много да му мисли е озаглавил “Капиталът в 21 век”.
В книгата си Томас Пикети подробно описва и анализира задълбочено онова, на което на времето Карл Маркс не отдава особено значение и което в крайна сметка остава в периферията на неговата теория. Двата “Капитала” се различават и по изводите си. Там, където великият мислител о XIX век вижда крахът на капитализма и създаването върху руините му на пролетарския рай, Пикети вижда забавен растеж и Златен век в неравенството, при което богаташите, собственици на капитала, ще притежават все по-голяма и по-голяма част от богатствата и доходите.
Опити да се разбере природата и принципите в развитието на капитализма са правени още в зората на политикономията. Томас Малтус, например, разработва теория, която предрича, че ръста на населението непременно ще доведе до това, че голяма част от него ще живее в бедност и нищета. Този модел се нарича “малтусианска клопка”. Според него икономическото развитие води до увеличаване на общото количество хора, на които се налага да делят общата баница от ресурси и като следствие от това, делът на бедните отново започва стремително да нараства. В следващият етап настъпва икономическа криза, съпроводена от войни, епидемии и разруха. И от този порочен кръг няма измъкване.
Друг известен политически икономист Давид Рикардо разработва теория за формите на поземлена рента и смята, че земеделските собственици ще стават все по-богати с ръста на стойността на поземлената собственост.
Карл Маркс пък поставя акцента в друго направление. Той предполага, че противоборството между работодатели и работници е ключов фактор в историческото развитие и неизбежно ще доведе до ръст на заплатите и намаляване на печалбите, в резултат на което богатствата ще се концентрират в ръцете на все по-малко на брой хора.
Всички тези теории имат една сериозна грешка. Те не отчитат взривното развитие на производството на труда, следствие от новите технологии. Този взрив позволява на човечеството да избегне мрачните прогнози, които му чертаят икономистите от XIX век.
Опирайки се на огромни масиви от статистически данни Томас Пикети твърди, че механизмите, които са вписани дълбоко в капитализма, отново ще доведат до ръст в неравенството и ще размият фундамента, на който се градят демократичните общества.
Той е убеден, че само уникалното стечение на обстоятелствата в периода между 1930 - 1975 година е позволило на капитализма, в чиято основа лежи неравенството, да промени своето движение на 180 градуса. На първо място са двете световни войни, Великата депресия и началото на дълговата рецесия.
Тези и още не малко трагични събития от миналия век, водят до разрушаването на огромните богатства. От друга страна, те принуждават властите да провеждат икономическа политика на преразпределяне на доходите и икономическата мощ. Стремителният ръст на икономиката в мащабите на голяма част от планета отслабва важността на богатствата, предавани по наследство и води до формирането на многобройна средна класа.
В пика на златната ера американският икономист Саймън Кузнец, разработил методиката за отчитане на Брутния вътрешен продукт (БВП), лансира теорията, че с преминаването на страните през различни стадии на развитие, доходите на домакинствата – т.е. на семействата – ще се стремят към изравняване.
Томас Пикети доказва, че тази теория не е обоснована и е измислена от американцките и европейците за развиващите се страни. Още когато инфлацията и ръста на населението в развитите страни през седемдесетте години на миналия век започват да намаляват, икономическото развитие веднага се връща към нормалните си темпове.
Заедно с това се връща и природната даденост за капитализма – натрупването на неравенство в доходите.
Прогнозата на Пикети за XXI век, в който се предвижда бавен ръст и крайно неравенство, се базира на историческите данни и прости математически извадки. Статистиката показва, че през по-продължителни периоди от време производителността нараства с по 1-1,5% годишно. Ръстът на печалбите се колебае около 4-5%.
Проблемът е в това, обяснява авторът на “Капитала в 21 век”, че всеки път, когато за продължителен период от време ръста на доходността от капитала превишава ръста на производителността, се увеличава и неравнопоставеността. Причината за това явление се състои в това, че хората, притежаващи високи доходи, могат да натрупват и да влагат парите си. По този начин те могат да получават печалби от капитала си, който им позволява да отнемат част от печалбите на онези, които са принудени да разчитат само на работната заплата. Само след няколко поколения акумулираното богатство става доминиращ фактор в икономиката, социалната и политическата структура на обществото.
Това, според Пикети, вече се е случило в САЩ, където неравенството в разпределението на богатствата и доходите значително е надвишило онова, което се наблюдава в Европа в края на XIX и началото на XX век.
Капиталът се е превърнал в доминиращ фактор в икономическия живот за сметка на това, че икономиката се развива по-бавно в сравнение с ръста от доходността, която носи капитала. Така Пикети извежда проста формула, която нарича “фундаментален закон”: r е по-голямо от g, където r е доходът от капитал, а g – производителността.
В книгата има много математически и статистически данни. Например, ръста на неравенството в съвременна Америка Пикети потвърждава със следните цифри: ако през 1978 година средният американец е заработвал за година 48078 долара, то сега печели само 33 000. От друга страна 1% от най-високо платените американци през 78-ма са получавали по 390 хиляди долара, а днес – 1 100 хиляди.
“Капитала в 21 век” си спечели не малко опоненти. Те обръщат внимание на това, че правейки прогнозите си, авторът, както и много от предшествениците му, не взема под внимание възможността за още един скок в производителността, предизвикан също от нови технологии. Според Washington Post подобен скок може да доведе до още един скок в ръста на БВП и доходите.
Освен това, сега, за разлика от XIX век, когато основна форма на капитала са недвижимите имоти и държавните облигации, лъвският пай в икономиката носят по-рисковите активи, които в резултат от промените в технологиите или глобалната конкуренция, могат значително по-бързо да губят от ценността си.
Томас Пикети, разбира се, е против неравенството. Единственият начин да се избегне златния век на неравенството, който може да доведе до крах на капитализма, Пикети вижда в конфискационното данъчно облагане. Френският икономист предлага да се въведе налог върху богатството в размер от 2% и да се увеличи горната ставка на подоходното облагане до 80%. Авторът вероятно си спомня, че президентът на Франция Франсоа Оланд се опита да въведе идеята със 75% ставка на данъка, но не успя, затова и в “Капитала в 21 век” е направена уговорката, че тези съвети са просто утопични.
Въпреки многото си опоненти в научните среди, книгата на Томас Пикети набира популярност. При това, не само сред обикновените читатели, но и сред политиците и даже сред светилата в икономическите науки. Пол Кругман, например, смята, че “Капитала в 21 век” е новотарски подход към преразглеждането на уж утвърдили се вече азбучни истини. За неравенството, за което пише Пикети, вече не веднъж е говорил и президентът на САЩ Барак Обама, позовавайки се отново на книгата на френския икономист.
Книгата е заслужило особеното внимание и на заинтересовани икономически кръгове в Международния валутен фонд и други икономически организации.
Вашите коментари