Вероятно всеки от вас се е замислял над това, че развитието на технологиите за предаване на информация и интернет светът става все по-достъпен, преодолявайки времевите и физическите ограничения.
Така започва коментара си за "Asahi Shimbun" професорът от Университета Досися, Япония - Мицунори Мики.
Живеем във време, когато може да поговориш спокойно с приятели, които живеят в Америка; докато са на работното си място, майките могат да наблюдават какво вършат децата им у дома, а някои дори виртуално посещават гробовете на близките си. Бъдещето се случва много бързо.
Епохата на информационния глад
Ако имате компютър, смартфон и връзка с интернет, то вие можете да се свържете с когото и да е. Може да научите какво мислят познатите ви, да се разходите из сайтовете, да оставяте коментари, да си пишете с непознати в абсолютно нищо незначещи чатове, да пазарите и какво ли още не – и всичко това, без да напускате жилището си.
Нима при тези условия светът става по-достъпен?
Светът е станал “по-голям” в друг смисъл на тези думи: вече може на момента да получите информация от всяка точка на Земята, от хора, които също се интересуват от онова, от което сте заинтересовани и вие. В епохата Едо (1603-1868 година) Дзе Нииджима нарушава държавната заповед и заминава да се учи в Америка, в еопхата Мейджи (1868-1912 година) делегацията на Ивакура прекосява цяла Европа и Америка и се завръща в Япония със знанията на западната цивилизация.
В онези далечни времена, когато хората са изпитвали недостиг на информация за случващото се в света, книгата на Юкита Фукудзава “Препоръки за местата за обучение”, излязла през петата година от епохата Мейджи (1873 година) и книгата на Жул Верн “Около света за 80 дни” в превод на Тьоносуке Кавашима, излязла през 1879 година, се превръщат в истински бестселъри за онова време. Излиза, че хората от края на XIX век са се интересували много повече от света, отколкото ние днес.
Днешната младеж губи няколко часа на ден за безплатни разговори онлайн и изобщо за ровене из интернет, те не четат вестници, не гледат телевизия, нямат интерес към пътуванията и пътешествията, безразлично им е какво се случва в Украйна или Нигерия, никога не са водили нормален разговор очи в очи с половината от съучениците си. Това ги превръща полека в затворници на интернет.
Наскоро започнах да ползвам приложението Line (става въпрос за ориентирана към мобилните комуникации система за безплатни разговори line.me - бел.прев.). И го намирам за много удобно. В сравнение с пощата, работата с него е далеч по-лесна. Особено ми допада възможността да си общувам с група хора. Може да си говоря с цялото семейство, или с групи по интереси, даже да водя занятия със студентите си. Светът наистина става “по-голям”.
Неизброимите микро общности
Когато се запитах своя ученичка, да ми разкаже за Line, тя сподели, че членува в над 100 групи. Ето как работи това. Да предположим, че имам петима приятели. Ако смятате, че е достатъчно пет човека да сформират една група, то това далеч не е така. Ако имате петима приятели създавате групи от по 2-4 човека в различни комбинации и като резултат може да се окажете с 25 варианта на групи.
Да прибавим към тях още няколко групи по интереси, познати от училището и местата, където сте живели и получаваме безкраен брой групи с ограничен кръг потребители и с определени теми за разговори във всяка група. Получава се един микро свят, разделен на малки сегменти.
Някои мои студенти смятат, че след като могат да следят за случващото се в света с помощта на интернет, то става излишно да се пътува зад граница. Ако преди пътувахме до Канада, за да видим Ниагарския водопад, то сега същият този водопад може да видите, дори докато сте в метрото. Светът стана по-голям благодарение на интернет, но интересите на хората – напротив – се стесниха.
Светът, в който общуваме само с ограничен кръг от хора, слушаме само любимите части от музикалните парчета, гледаме само интересните моменти от любимите ни сериали, следим само препоръчаните ни статии и снимки, редим се на опашки пред ресторанти, само защото известните ходят там, купуваме си само най-продаваните книги, този свят е станал много по-ограничен.
Студентите предпочита да бъдат бедни в Япония
Наскоро на една от лекциите си попитах студентите си какво предпочитат – да са богаташи зад граница или да са бедняци в Япония. На практика всички до един избраха вторият вариант. Останах учуден от броя на студентите, които си търсят работа, но без да излизат от къщите си, не искат да работят допълнително, склонни са да си вземат почивки без належаща необходимост и не са готови да работят извънредно в почивните дни.
Чувствам как подобни млади хора, живеещи в своите ограничени светове, стават все повече и повече. Ако приемем за главна причина за това ограничаване развитието на интернет и технологиите за комуникация, то голямата вина следва да е на спецовете по комуникации.
Да научим децата да работят с компютър и таблет – това е добре. Но главното е да се погрижим за баланса в общуването им с реалния свят. В ранните им години трябва да възпитаме у тях разбирането за човешките взаимоотношения, без да ги лишаваме от реалния свят.
В по-преклонна възраст вече може да се доверим повече на компютъра и смартфона. Пенсинерите, които искат да пътешестват, могат да го направят и виртуално, чрез интернет, или да поиграят развлекателни игри с други хора в интернет, а защо не и да си поговорят по телефона с близки и познати от цял свят.
Смартфоните и таблетите трябва да станат средства за организиране на реални съревнования и срещи, спектакли и дори доброволческа дейност. Само така обществото ще може да възпитава активни и енергични хора. Не бива да превръщаме тези устройства в средства за изолация и ограничаване на мирогледа ни.
Вашите коментари