Ден след като брадата жена спечели Евровизията, трябваше да отида в офис на "Мобилтел" за нов договор със смяна на абонаментния план. Интелигентната служителка беше и оправна, но като че ли не й стигаше сила да закопчае с телбод купчината листа.
Натисна с длан веднаж, втори път...
"Я, дайте на мен, преди да съм станал жена, че и с брада", предложих на шега. Тя мигом се разсмя, но отговорът й дойде от срещуположния полюс: "Ужас!...Извратена работа..."
Младата служителка беше права, но не докрай. Не ви ли се струва, че тазгодишният победител/ка на Евровизията Кончита Вурст е явление, което е по-страшно от извратената работа? Че тук иде реч за уродливост и кощунство, но не просто на вкусове и моди, а на нагласи, ценности, на ума, ако щете? Най-напред се дивиш на онези европейци, които харесаха брадатата екземплярка и й сервираха победните 290 точки. Нагласена и гримирана жена с брада или пък брадато лице с кръшна снага и женствени чупки на ръцете изглежда направо гнусно – не ти се гледа, неловко отместваш поглед. Все едно виждаш... да речем, спомнете си гадна гледка, на която сте попадали в живота си. Такава гледка се отхвърля на клетъчно още равнище. Тя впрочем е и страховита – не знам защо на жена с брада ми напомни опожарена постройка или купчина от срутена сграда.
Всъщност Австриецът Том Нойвирт, преформатиран на противоположния пол, не е ново явление за Евровизията. Предшественичка на Кончита/Том е израелката Дана интернешънъл, която също спечели първото място през 1998 г. - и нея майката природа отреди тя да се пръкне от мъжки пол. През 2002 г. в конкурса пяха и три дами с мъжки произход от Словения. Както виждаме, Евровизията има вече традиция в това отношение. Но понеже количествените натрупвания водят до качествени промени, сега нещата се издиган на още по-високо равнище – жена с брада.
Тук имаме работа със смяна не просто на пола, а на човешкия код. Тук става дума за изтърбушване на природата. Все едно да си обърнем тялото и да вървим напред с гърба и задника си. Или пък полюсите на Земята да си сменят местата, а планетата ни да започне да се върти обратно.
Всъщност дали за всичко това не са гласували европейците, донесли победните 290 точки? Не се ли кефят на опожарената нормалност, на сринатата естественост?
Дивиш се обаче и на още нещо. Добре, някой си там решил да си смени пола и идентичността. Само по себе си това е достойно за забрана, но хайде да не стигаме до крайности в отхвърлянето на различията и не бъдем по католици и от папата. Само че нека нещата, включително и различията, да бъдат с мярка и всяка жаба си знае гьола. Нещо такова са се опитали да направят онези 31 000 австрийци, които са призовали австрийската национална телевизия да не пуска женският мъж до конкурса на Евровизията.
Медията обаче не ги е чула, не ги е чула и Евровизията, в която няма забрана такива екземпляри да участват в музикалната гонка. Европа смята, че е редно такива създания да бъдат пускани на сцената, да им се разреши обществена изява и един вид обществено признание и одобрение (въпреки че самото позволение за смяна на пола е вече и признание, и одобрение). Да се популяризират един вид. Само че така Европа какво всъщност прави - тиражира изтърбушването на човешката природа, легитимира смяната на ценностни полюси и уродливостта.
Много красноречив случай има в тазгодишното издание на Евровизията в Копенхаген. Дни преди финала организаторите съобщават кои са стигнали до него. Когато произнасят имената на руските сестри Толмачьови, в залата се разнася "у-у" и освирквания. Добре, залата не обича Путин, но сестрите са все пак нормални участници, такива каквито природата ги е сътворила. А в същото време публиката ръкопляска на един оженствен мъж, че и го прави първенец.
Бога ми, не обезумява ли Европа?... /БГНЕС
-----------------------------------
Юри Михалков е журналист международник, работи в Агенция БГНЕС. Работил е във вестниците "Кооперативно село", "Земя", "Стандарт", "Сега".
Вашите коментари