Не си мислете, че в заглавието има даже и капка ирония. Да, в украинската криза президентът на Русия разпердушини установения ред. Да, той потъпка международното право. И отново, да, презрително плю на законите.
Въпреки това, Европейският съюз трябва да му каже “благодаря”, защото той успя да го извади от ступора. Сега ЕС започва сериозно да се замисля за необходимостта от по-последователна и силна външна политика; започва да разработва обща отбранителна политика и се опитва да създаде единен курс в енергийната област. Нима това не са заслуги на Владимир Путин?
Путин се реши да действа и отиде толкова далеч в украинската авантюра, само защото видя слабостите на ЕС. За него Европа сега е онова, което Русия беше по времето на Борис Елцин. А това не е комплимент за президента на Еврокомисията Барозу и държавните глави и правителствата на страните-членки на ЕС.
СССР се разпадна в началото на 90-те години, но сега Русия има възможност за реванш. По логиката на Путин, ако Европа е раздирана от вътрешни противоречия, ако тя се задъхва заради липсата на лидер, това непременно трябва да се използва! Както в миналото постъпи Запада, побутвайки в пропастта съветската империя.
На Украйна е отредена ключова роля в плановете на Кремъл за формиране на Евразийски Съюз. Макар Русия винаги да е възприемала тази страна като сателит, без нея проектът на Москва ще е много трудно да бъде реализиран. ЕС трябва добре да си дава сметка, че политиката му на добросъседство по отношение на бившите съветски републики е стъпване на особена територия.
Работата е там, че по логиката на Путин руските амбиции не спират до границите на ЕС. Въображаемите граници на неговия Евразийски съюз обхващат голяма част от постсъветското пространство и целият православен свят.
Всички, които смятаха, че Русия не прилича на Съветския съюз, страшно се объркаха. С течение на годините Владимир Путин формира цяла идеология. Тя е насочена срещу “лъжливите западни ценности” (в това число еднополовите бракове, които той поставя на едно ниво с педофилията), еднополярният модел на света според САЩ и европейските му лакеи. Президентът агресивно насажда патриотизъм, който се опира на култа към неговата собствена персона (в нея са обединени образите на Сталин и Петър Велики). Работата е в това, че Путин е обожаван и в онези страни, които той няма никакво желание и възможности да завоюва. Превъзнасящите Ердоган маси в Турция по същият начин се възхищават и от Путин.
На Европа много й провървя, защото приливът на адреналин при Путин настъпи тогава, когато кризата в еврозоната беше вече под контрол. Представете си какво щеше да се случи, ако украинската криза беше съвпаднала с кризата в силата на еврото. Само си помислете, как щеше да се държи мощната машина на руската пропаганда на фона на бедстващите хора в братските православни страни - Гърция и Кипър. Дали тези страни щяха да останат в еврозоната? Трудно е да се каже. И какво щеше да се случи тогава с Европа?
Европа трябва да благодарите на Путин за това, че той не се опита да й навреди в онзи тежък за нея период. Каквото и да е, Европа не е застрахована и в бъдеще от проблеми, затова е длъжна колкото се може по-скоро да вземе мерки за защитата си. Засега ЕС, както и преди, нарича Русия “стратегически партньор”. Но още колко ще продължи това?
Вашите коментари