Харесаха ми пилоните. Не на поляците, макар че нямам нищо против поляците, които надуваха бузи и докато си въртяха телесните части, даже разбъркваха въображаемо мляко и изпраха въображаемото си пране.
Стори ми се, че изпълнението на поляците е просто фрагмент от нов еротичен мюзикъл.
Харесаха ми прозрачните пилони на сестрите Толмачови. Това не са от ония пилони, около които трябва да се въртиш в оскъдно облекло. Това бяха щикове. И те казваха на зрителя: знаем, че ще ни освирквате, но сме готови да ви дадем отпор.
И още – харесаха ми опашките им. Прическите, имам предвид. В началото руските близначки пееха, опрели гръб в гръб и “опашката” им беше една. После рязко се раздалечиха и тази “опашка” изведнъж се раздели. Като страна във федерация, която изведнъж се разпада на две части. Не е учудващо, че украинката Мария Яремчук пееше: “Тик-так, чуваш ли как сърцето ми отброява времето – тик-так?”. Сестрите Толмачови постоянно се усмихваха, но тревогата за сърцето на Яремчук се появи, когато те изпяха “Може би ще дойде ден, в който ще бъдеш мой”.
Изпълнението на шведката не беше лошо, но не беше и на половина толкова добро, колкото на шведите през 1974 година. Заради тяхната победа тогава моята майка (тя е шведка) ни почерпи с лимонада. Но победителката тази година не е красива блондинка. Тази година победителка в песенния конкурс, който се гледа от милиони, стана някой си с рокля и брада.
Когато победи Кончита Вурст с песента, която всички оприличават на химн на Джеймс Бонд, все едно избухна тотален мир по целия свят. Или поне в Туитър. Тази победа, заяви Вурст, “се посвещава на всички, които вярват в свободата”. “Не може да ни спрат”, добави тя. Когато говореше, в очите й имаше сълзи. И в очите на много зрители също.
За мъжа, който се облича като жена, но при това не бръсне брадата си, може да се каже много. Но трябва да се признае, че не й липсва смелост. Изпълнението на Вурст беше от името на всички хора, които се чувстват откъснати от основното течение на живота, и които се налага да се борят, за да бъде чут гласа им.
Макар че тя не може да представлява всички хора от този тип. Например, тя не представлява човекът от таблоида Sunday People, който написа в Туитър: “Тази “тя” е пълен абсурд… Абсолютна глупсот”.
Този туит беше вопъл на отчаяние и по-късно беше изтрит. Но той изрази мислите на мнозина. Той например точно изрази мислите на лидера на Партията на независимостта във Великобритания (UKIP) Найджъл Фарадж (Nigel Farage). По време на интервю той заяви, че ненавижда Евровизия и смята, че Британия никога няма да победи в конкурса, заради европейските “предразсъдъци”.
За мнозина британци Евровизия се явява като някакво олицетворение на съвременна Европа. Това е свят, в който огромно количество пари се пръскат за хиляди лекомислени и фриволни неща. Това е свят, в който нещата не бива да се наричат с имената, с които сме свикнали да ги наричаме, и където политици, получаващи по 220 000 лири годишна заплата се занимава с това, да създават регламенти за формата на морковите.
Това е свят, на който можем да хвърлим поглед през излязла миналата година книга. Заглавието й е “Господин и госпожа членовете на Европарламента и техните помощници” (Mr and Mrs MEP and their Helpers). В нея се разказва за това, как за господина и госпожата от Европейския парламент пристига лимузина. Когато господинът, член на Европарламента, иска да изпрати писмо, помощник му носи плик. После помощникът дава плика с писмото на куриер, който го предава на пощальон. С други думи, за да изпрати едно писмо, на господин членът на Европарламента му трябват четирима помощници. Между другото, това не е книга в жанра на сатирата. Това е детска книжка за оцветяване и я издава ЕС.
Трябва да сме съставна част от Европа. Разбира се, че трябва да сме част от Европа. Тя ни е нужна най-малко заради търговията и бизнеса. Но повечето от нас нямат никакво понятие с какво се занимава ЕС. Девет от десет британци не знаят имената на членовете на Европарламента, за които са гласували. Не знаем и дали тези хора изобщо работят нещо. А щом не бива да ги безпокоим с молбата да ни разкаважат за работата си, как да научим какво работят?
Страхувам се, че е невъзможно да бъдат спрени не само мъжете в женски дрехи, излизащи на сцена. Невъзможно е да се спрат и хората, които имат намерение да гласуват за политическите шутове, издигнати от UKIP, чиито имена даже не знаем. Хората ще гласуват за тях, защото на всички вече им е достатъчно омръзнало това. Ще гласуват за тях, защото в момента никой не може да се застъпи за Европа. А някой трябва да я защити. Някой, който не се казва Ник Клег (Nick Clegg) (британски политик, лидер на либералните демократи – бел. прев.).
Не можем да се оплачем, че не сме предупредени. Даже Вурст пее “предупредени сте”. Да се надяваме, че предупреждението не прозвуча твърде късно.
Кристина Патерсън, The Guardian
Вашите коментари