Не стига, че има все по-малко деца в България, ами и проблемът с детските градини очевадно няма решение с всяка изминала година.
Едно време, доколкото знам, е имало повече деца в България, но е имало и места за всички в детските градини. Днес стигнахме до там, че се радваме, когато приемат децата ни в така мечтаната детска градина, все едно ги приемат в университет. О, Боже, такава радост настъпва, че детето ти ще получи правата си, които по закон, по морал, по отговорност е длъжно да получи. Аман!
Какво стана с гръмките слова за строежи на повече детски градини, колко време трябва да чакаме още ние родителите, за да можем да работим, но и децата ни да бъдат обгрижвани както трябва. Та нали децата са ни наследниците, това са новите държавници, политици, кметове, бизнесмени, лекари, учители…
После този бил такъв, онзи онакъв, ами как няма да бъде, когато от малък не се е научил да общува с други хора нормално, ако не е посещавал градина или не дай си Боже училище.
Тези дни чух и мнение, което много ме озадачи. Има млади хора в България, които смятат, че образованието не е нужно на децата ни. Човек можело да бъде умен и без да е образован. Системата била скапана. Ами ти, млади човече, какво направи за това тази система да работи по-добре? С какво помогна на държавата, в която живееш? Нали се биеш в гърдите, че това е твоята родина, с прекрасната природа, където си отраснал и където всеки ден ядеш, пиеш, спиш…
Осъзнайте се! Няма родител, който да не иска детето му да расте по-добре, отколкото сме расли ние, по-добре да се изучи, ако може и да стане видна личност, да постигне нещо в живота си. Всичко опира до възпитанието в семейството най-вече. Системата на никого не е виновна, ако детето ти няма ценности и му липсват дето се вика първите 7 години. /БГНЕС
-----------------
Яница Бърнева-Узунова, редактор в БГНЕС.
Вашите коментари