Ние сме патологични лъжци. Такова е проявлението на алтруистичната част от личността ни и желанието ни околните да ни виждат в по-добра светлина.
Ние подсъзнателно вярваме, че лъжците в крайна сметка си получават заслуженото, и ако не веднага, то след време, ще бъдат наказани за лъжите си. И въпреки това, постоянно лъжем – средно (по данни на американски проучвания) 11 пъти на седмица. А в разговорите си с нови познати, правим това още по-често – понякога и до три пъти за десет минути.
Обикновено това са съвсем безобидни лъжи. Малко преувеличаваме, за някои неща премълчаваме, за други леко се отклоняваме от истината: това много ти отива; изобщо не си се променила; добре свършена работа; всичко ми е наред; не съм видял, че си ме търсил; вече пътувам към теб; купих го с намаление; не съм пипал това и не знам къде може да е – все неща от този род.
“Искаме да ни уважават и обичат. Когато оценката на околните се оказва под заплаха, ние сме склонни да изкривяваме действителността, за да съответстваме на идеала. Това е една от причините, заради която постоянно лъжем. Не искаме да създаваме на околните неудобства. Желанието ни да бъдем честни отстъпва на желанието да бъдем мили и учтиви и в ежедневието ни това приема образа на алтруистична лъжа”, казва Юстина Сажинска (Justyna Sarzynska), сътрудник на Висшето училище по обществена психология във Варшава.
Лъжата е начин за адаптация към обществения живот. Благодарение на лъжите си облекчаваме ежедневието и функционирането на социалните ни връзки. Професорът от Масачузетския университет Робърт Фелдман, който се занимава с изследване на този аспект от живота, казва обаче, че в малките лъжи се крие капан. От малката лъжа по несъществен въпрос е много лесно да се прекрачи до лъгане по сериозни въпроси. Изследване показва, че най-близките си хора лъжем по-рядко, но ако ни се наложи, то прибягваме до употреба на лъжи от голям “калибър”, които водят след себе си и по-сериозни последици.
Полът на лъжата
Данни от няколко изследвания показват, че мъжете лъжат два пъти повече от жените. Други изследвания показват, че тази диспропорция не е чак толкова голяма. И двата пола еднакво често прибягват до лъжи, когато темата касае сексуалния живот, и правят това най-вече, за да не излизат извън рамките на стереотипите. В други области на живота обръщаме по-малко внимание на приетите от обществото норми.
Мъжете се опитват да създадат впечатление за типичен мачо, натрупал опит с много жени, а жените пък драстично крият броя на любовниците си. Въпреки промените, настъпили в обществените нагласи, сексуалността се оказва една от сферите, в която хората се тревожат най-много дали отговарят на критериите за типичен мъж или типична жена. Изводът произтича от работите на психолога Тери Фишер (Terri Fisher), която провежда допитване сред 300 студенти от Университета в Охайо. Отговорите им на анкетата, се проверяват допълнително и на полиграф.
Жените категорично осъждат лъжата, но не изпитват по-голям дискомфорт, ако самите те прибягват до лъжи (заключението е с 10-годишна давност и е на база изследване, проведено от Бърнард Уитли (Bernard Whitley). “Оценяваме различно своята и чуждата лъжа. И разбира се, се отнасяме далеч по-критично спрямо чуждите увъртания, отколкото към собствените си. По-лесно намираме оправдание за себе си – изисквала го е ситуацията, обикновено съм честен, но този път така се наложи. Когато се касае за другите, тази информация ни е недостъпна, затова и оценката ни е по-твърда и отрицателна. Освен това склонни сме лесно да съдим другите – той лъже, защото притежава тази лоша черта в характера си; нечестен е, защото иска да ни излъже; той просто е лош човек”, обяснява Сажинска.
Каквото посееш
Не сме програмирани да лъжем, но постепенно се научаваме да го правим. В детството си сме невероятно искрени. Но с течение на времето “се лекуваме”. Опитът ни ни променя, защото научаваме, че искреността не е най-добрата стратегия в живота. Поддаваме се на влиянието и на родителите си. Възрастните учат децата, че е лошо да се лъже, но самите те ги лъжат, опитвайки се да постигнат нужното им поведение (яж бързо и отивай да спиш, че иначе Дядо Коледа няма да ти донесе подарък – аргумент, който ползваме без да се замисляме в дните около Коледа).
Психолозите твърдят, че сме започнали да лъжем все по-често. За това са ни помогнали съвременните технологии и – колкото и да е чудно – онлайн игрите. Докато говорим по телефона е по-лесно да излъжем, отколкото ако гледаме човека в очите. В електронните си писма много повече сме склонни да се отклоним от истината, отколкото когато пишем на обикновена хартия. Изводите са доказани от изследвания на Тери Курцбърг (Terri Kurtzberg) из от Ратгеровия университет. E-mail съобщенията са по-малко личен начин за комуникация. Може да го изтрием с едно движение, и затова се чувстваме по-малко отговорни за написаното, а освен това виждаме в него и повече място за анонимност и свобода от моралните стандарти, отколкото при нормален контакт. В електронната кореспонденция се снижава нивото на виновност и отговорност за последиците от нарушаването на обществените норми.
E-mail се превърна в широко достъпна форма за комуникация по бизнес дела преди около 20 години. Различни формуляри за отчет – данъчни декларации, документи за проекти, оценки и рецензии на студентски разработки – всичко се пренесе в интернет.
”Електронната комуникация е лишена от невербалната информация, която ни подсказва кога се опитват да ни мамят. Това създава място за неверни интерпретации”, допълва Люба Белкин – сътрудник на Курцбърг.
Сгодният случай ражда крадец – в проведен от нея експеримент с участието на 69 студенти, 92% от участвалите, които са изпълнявали домашните си задания он-лайн, са използвали удалият им се случай да преписват. Пишещите на хартия са “се пробвали” два пъти по-малко.
Моралното утро
Склонността ни да сме честни намалява с течение на деня - колкото повече наближават вечерните часове, толкова повече започваме да лъжем. Психологът Мариам Коучаки (Maryam Kouchaki) от Харвардския университет провежда един и същ експеримент сутрин и в късните следобедни часове. На участниците в опита показвали на монитор различни картини с точки. Задачата била да посочат в коя половина (ляво или дясно) са повече точките. Наградата била парична, но се давала не за правилен отговор, а за посочване на “вярната” половина на монитора. “Да виждаш” повече точки в дясно било десет пъти по-изгодно – плащали 10 пъти повече пари, ако посочиш, че в дясно са повече точки, независимо дали това е вярно. През първата половина на деня участниците по-често посочвали истинският отговор, без да се съобразяват с паричната изгода, отколкото през втората половина на деня. Учените нарекли тази закономерност “ефект на моралното утро”. Свързаният с лъгането дискомфорт се усеща по-силно сутрин, отколкото вечер. Това е резултат от занижаването на самоконтрола, както и заради натрупването на умора през деня. Самоконтролът намалява даже когато извършваме съвсем обичайни задължения през деня, казва Мариам Коучаки.
Лесно е да се досетим, че финансовите стимули правят по-лесно маменето. Даже мисълта за пари, може да “разложи морално” хората, които иначе смятат моралното поведение за важна ценност. Франческа Гино (Francesca Gino) от Училището по бизнес в Харвард и Кейси Могилнър (Cassie Mogilner) доказват това в серия любопитни експерименти. Част от участниците в експеримента са стимулирани да мислят запари, друга част – на неутрални теми. Ефектът се проявява без никакво съмнение - 90% от тези, които мечтаели по темата за бързо забогатяване, прибягнали до фалшифициране на резултатите от заданието. В групата, която не мислела за пари, нечестните изпитвани били само 66%. Поведението им се променяло, когато участниците в експеримента били подлагани на медитативно настроение, предлагайки им през това време да мислят за “как тече времето”. В такива условия до лъжа прибягнали само 42% от участниците. “Стимулите активират определено поведение. Тези, които мислят за пари, приемат експеримента веществено – те мислят за очакващото ги възнаграждение и за да го получат, коригират действията си. Втората група се съсредоточава над собствения си образ, като морален и честен човек”, обяснява Юстина Сажинска.
Изследвания на Шаул Шалви от Амстердамския университет показват още нещо – ако действаме на практика по инстинкт, бързайки, по-лесно нарушаваме етичните принципи и лъжем. Ако все пак имаме време да помислим, по-рядко намираме рационално оправдание на лъжата и затова говорим по-често истината.
Лъжата не боли
Ежедневните големи и малки лъжи могат да доставят удоволствие на някои хора, дори от това да нямат пряка изгода. При едно условие – мамещите да не бъдат уличени, а действията им да не доведат до загуби. В изследване, в което са участвали над 1000 души на възраст между 20 и 30 години от Великобритания и САЩ (половината от тях са мъже), онези, които излъгали при изпълнение на задачите от тестовете, по-късно си признали, че са изпитвали емоция, дори удоволствие, докато лъжат. Игралите честно по време на тестовете не получили “адреналин”. “Това е емоционална награда за измамата. Подобна реакция увеличава вероятността за повтаряне на лъжата”, коментира резултатите от изследването си Никол Руди (Nicole Ruedy) от Вашингтонския университет.
От къде идва тази възбуда? От самодоволството, от усещането за собственото превъзходство? Една американска компания, за да се защити от дребните мошеници, е написала на сайта си: “системата ни може да бъде излъгана даже от маймуна”. Дали работи този трик, за съжаление не се съобщава.
Струва ли си обаче да положим усилия и съзнателно да намалим броя на лъжите? Може да се окаже полезно, защото колкото по-малко мамим, толкова по-добре се отразява това на здравето ни. Това също е потвърдено от науката. Достатъчно е 10 седмици тренинг по “въздържане от малки и големи лъжи”, за да почне човек да се чувства по-весел и енергичен, по-рядко да го боли глава и даже да се разминава с настинките. “Лекуващият се” лъжец се радва и на по-добри отношения с близките си, защото вече е осъзнал, че може честно да каже причините за закъснението си или за неизпълнението на работни задължения. Знаете какво е облекчението, когато не се налага да преувеличавате и украсявате направеното.
Вашите коментари