Във връзка със завземането на Крим от Русия Николо Макиавели е изпратил от небитието писмо до руския президент Владимир Путин. С помощта на елитен медиум и божественото вдъхновение успях да се добера до този документ, чийто текст следва.
Това пише Джоузеф Джоф* в коментар за The Wall Street journal.
Многоуважаеми г-н Президент!
През последните 500 години внимателно следя земните политически сили. Като поклонник на Ришельо, Палмерстън и Кисинджър, ви поздравявам! Вие се превърнахте в един от моите най-добри ученици, защото успяхте да надхитрите Барак Обама, Ангела Меркел и онзи французин с холандското име. Благодарение на втората Кримска война надминахте Йосиф Сталин и Никита Хрушчов. Всъщност, Сталин се оказа много скромен човек, та той дори не се опита да стигне по-далеч от териториите, които армиите му превзеха по време на Втората световна война. А Хрушчов си беше само един безумен авантюрист, който за малко да разпали трета световна заради някаква си Куба.
Но вие, г-н Президент, се оказахте пресметлив и безжалостен – точно, както съм ви учил с труда си „Владетелят“. Вие, руснаците, успяхте да сведете всичките ми разсъждения до кратката и изразителна фраза „Кой кого“. И изящно превъплътихте главната ми идея. Никога не съм настоявал за насилието, доведено до предела, но изповядвах „икономия на силата“, т.е. умението да се сдобиеш с повече с възможно най-малко средства. И превземането на Крим се превърна в шедьовър на добре премислената политика на силата.
Вие направихте всичко правилно. Не се хванахте за възможността веднага, след като тя се появи. Първо пресметнахте съотношението на силите, ако се ползва съветската терминология, и стигнахте до извода, че подобна стъпка ще е във ваша полза. Кой ще хукне да се бие с вас? Новите украински власти, неспособни да спрат хаоса дори в собствената си страна? Слабата украинска армия? Евросъюзът, който не може да нанесе удар по Либия без помощта на американските военно-въздушни сили? Америка на Барак Обама?
После сте направили оценка на политическата география. Основно правило гласи, че не бива да се напада по-силен враг на негова територия. Затова трябва да се провери решимостта му в периферна област. Евросъюзът е мощна икономическа сила, но той няма нито желание, нито средствата, за да демонстрира тази сили. САЩ имат на разположение огромни средства, но вече не искат да се нагърбват с ролята на миротворческа страна. Затова може спокойно да ги игнорирате.
След това разчетохте собствената си география. В световен мащаб Западът съществено превъзхожда Русия, но в регионален мащаб господарят сте именно вие. Имате си „вътрешни снабдителни линии“, ако ползваме думите на великия пруски стратег Карл фон Клаузевиц, а Западът се намира далеч, на хиляди мили. Освен това, войските ви вече са били в Крим – танкове, самолети и така нататък.
Сега да преминем към по-важния въпрос – за баланса на интересите. Евросъюзът се бори с вас за Украйна, но сега това не е приоритетна задача за него. Вашата страна е заинтересована далеч повече – в миналото Украйна е била в центъра на руските земи, а Крим е стратегическа перла, която Хрушчов лекомислено подарява на Украйна преди 60 години.
Затова разполагате и с психологическо преимущество, което произтича от връзките ви с Украйна. Хрушчов с лека ръка игнорира баланса на интересите в Карибско море. В противен случай нямаше през 1962 година да прати ракетите си в Куба, разположена на някакви си 150 километра от бреговете на САЩ. Ако позволите да добавя, 60% етнически руснаци в Крим също внасят легитимност във вашите действия. Нима Западът не проповядва концепцията „отговорност за защита“? Нима той не тръгна да воюва за жителите на Косово?
Вие се превърнахте в истински последовател на принципите на Макиавели, ако говорим за икономия на силите. Никога не преминавате границите и винаги се стремите да сведете до минимум рисковете. Именно заради това не започнахте превземане на цяла Източна Украйна, което можеше наистина да вбеси Запада и да провокира дълготраен и скъпо струващ конфликт. Не бива да се опасявате, че вирусът на демокрацията, разпространил се на Майдан, ще прескочи във вашата страна. Дори това да се случи, то ще е за кратко.
И това противопоставяне на нациите ще покачи авторитета ви сред вашите граждани. С помощта на минимални инвестиции успяхте да се сдобиете с това, което Обама вече няма, а европейците са загубили отдавна: сдобихте се с репутацията на безпощаден владетел, готов да употреби сила.
Истинската власт се състои в това, да не се налага да я демонстрираш; когато не е нужно да плашиш някого, за да го накараш да следва твоя курс. Погледнете как Полша и Балтийските страни започнаха да уважават Русия. И не е нужно да се боите от нежелани последици. Успяхте да превземете Абхазия и Южна Осетия в една много кратка война през 2008 година. И днес вече никой не си спомня за Грузия.
Защо днес „икономията на силите“ носи далеч повече доходи, отколкото в моята флорентинска епоха? Живеем в разделен свят. В Азия и Африка както винаги цари хаос. Хайде да наричаме това „поясът Дамаск – Пхенян“. В същото време в „пояса Берлин – Бъркли“ силата, като инструмент за водене на политика, на практика е изчезнала.
Като вземем под внимание печалните резултати от действията на Запада в Афганистан и Ирак, даже предполагаемата „последна свръхдържава“ - САЩ – вече не иска да прибягва до крайни мерки. И това ви дава забележителни възможности. Когато запасите от сили на противника намаляват, дори минималните вложения носят добри резултати – вие вече доказахте това в Крим. Ако силите на американците намаляват, вие може да се придвижвате напред, без практически да рискувате каквото и да е – и това вече доказахте в Сирия.
На Запад канцлерът Меркел презрително ви нарече човек, който „живее в друг свят“. Да, вие действително живеете в XIX век – в свят на игри, където може да има само един победител, където загубата на съперника е ваша победа, където властта е притежание, където „кой кого“ взема връх над взаимната изгода. Западът живее в XXI век, където благосъстоянието взема връх над войната, а законът стои над държавните интереси.
Заради това така ловко удържахте победа в Крим. Има само един проблем, г-н Президент. Истинското величие на нацията произтича от нейната отговорност. Вие само за сетен път потвърдихте чисто руския навик: отново предпочетохте да станете велик разрушител и аутсайдер. Но това е самоизолация, а не величие. Желая ви успех, Владимир.
Искрено ваш,
Николо Макиавели.
* Джоузеф Джоф - редактор на Die Zeit, научен сътрудник на Института за международни изследвания Фриймън-Споул и Хувъровия институт при Станфордския университет. Последната му книга е със заглавие „Митът за упадъка на Америка“ („The Myth of America's Decline“).
Вашите коментари