Професор Марк Велер* пред BBC.
Русия твърдо и еднозначно е признала Украйна и нейните граници. Това се потвърждава от:
- Декларацията от Алма Ата от 1991 година, след която Съветският Съюз де факто престава да съществува;
- Меморандумът от Будапеща от 1994 година, с който Украйна получава гаранции за безопасността си от Русия, САЩ и Британия в замяна на отказа да държи ядрени оръжия на своя територия;
- Споразумението между Украйна и Русия за поддържането на Черноморския флот на Руската федерация в пристанищата на Крим, подписано през 1997 година.
Споразумението от 1997 година, което през 2010 г. беше продължено за още 25 години, разрешава присъствието на руски кораби в кримските пристанища, заедно с голяма част от военната инфраструктура, в това число учебни военни полигони и други обекти. Големи военни маневри на руските войски обаче изискват консултации с украинските власти, а одобрените като количество военни сили не може да се увеличават едностранно.
Въпреки тези задължения, Русия увеличи военния си контингент в Крим без съгласието на Украйна. Тя ги разгърна над съгласуваните предели, вземайки под свой контрол ключови обекти, като летища и някои украински бойни части. Действията на Русия дадоха по този начин поле за проруските местни органи на властта в Крим, които изтласкаха законните органи на държавната власт на Украйна. Юридически това ясно показва за сериозен акт на намеса, а като се вземе предвид участието на руски военни подразделения случаят може да се характеризира като военна интервенция.
Военна агресия?
Нарушава ли се международната забрана за употреба на сила присъствието на чуждестранни военни сили без съгласието на ръководството на страната, дори и да не се водят военни действия?
Според резолюция на ООН от 1974 година, използването на въоръжени чужди сили на територия на държава, в разрез с приети по-рано споразумения, регулиращи тяхното присъствие, се смята за акт на агресия.
Но в конкретните условия “въоръженото нападение”, което се явява отправна точка в Устава на ООН, даващо право на използване на ответни сили за самоотбрана, очевидно още не се е състояло.
Първо президентът Владимир Путин получи разрешение от горната камара на руския парламент да използва сила за защита на етническите руснаци в Крим. Впоследствие той каза, че не е използвана сила за защита на руските активи или за хуманитарни цели. Но, по думите му, такава необходимост може да възникне в бъдеще.
Сега Русия твърди, макар и неубедително, че редовните й войски не са преки участници в противопоставянето, а също така, че не контролира местните опълчения, които уж са отговорни за случващото се.
Защитата на “руснаците”
Претенциите на Москва за защита на свои малцинства зад граница не са обосновани. От друга страна, защитата на собствените й граждани е основна задача на Украйна.
Когато Унгария поиска да укрепи връзките си с етническите малцинства, които живеят на територията на съседните й държави, това доведе до силна съпротива от страна на Съвета на Европа и други юридически лица.
Русия стигна много по-далеч в Абхазия и Южна Осетия, където московските сепаратисти застанаха срещу ръководството на Грузия. Русия просто раздаде паспорти на жителите на тези републики, а после уж спасяваше свои граждани от грузинска агресия. Подобен ход е злоупотреба с доктрината за “спасяване на граждани зад граница”.
Тази доктрина не се касае за чужденци, които са обявени за граждани и после са подложени на “насилствено спасяване”. Освен това, даването на паспорти е само средство, с което да се облекчи завръщането им в предполагаемата им родина – в Русия. Но това в никакъв случай не може да служи като оправдание за окупиране на съседна държава.
Москва не може да аргументира действията си и с доктрината за хуманитарна интервенция. Според тази доктрина държавата няма право да се намесва във вътрешните работи на суверенна държава, ако не са налице условията на извънредна ситуация; с цел спасяването на населението, чието оцеляване е под заплаха. Няма никакви доказателства, че подобна ситуация е налице в Крим.
Ако възникне подобна ситуация, то тя ще е резултат само то намесата на Русия, която тече в момента. Още повече, че държавата, която се намесва с цел постигане на действително хуманитарни цели, няма право да променя статута на съответните чужди територии.
По покана?
Представителят на Русия размаха пред Съвета по безопасност на ООН писмо от Виктор Янукович, твърдейки, че отстраненият украински президент е помолил Русия за въоръжена интервенция.
Обаче, след като Янукович загуби ефективния контрол над събитията в страната, той повече няма пълномощия за да взема решения за интервенции. Аргументът на Русия, че той е отстранен незаконно, също е неубедителен в дадения контекст. Макар, че е отстранен не чрез дългия процес на импийчман, който е предвиден от украинската конституция, отстраняването му беше гласувано единодушно от украинския парламент. Янукович повече не може да претендира, че представлява суверена на Украйна – народът на страната.
Новата регионална власт в Крим, на чийто искания се позовава Москва, също нямат юридически пълномощия за подобни действия.
Вместо да използва агресивна сила, Русия сега може да се опита да провокира украинските власти на ответен силов ход. След такъв ход ще може да отстоява правотата си за защита на своите войски и етнически малцинства. Във връзка с това властите в Украйна трябва да са много внимателни.
Както показа съдбата на Южна Осетия и Абхазия през 2008 година, всеки ошит въпросът да бъде решен по силов начин, може да завърши с това, че Украйна да загуби Крим завинаги.
"Развод под дулото на пистолета"
Автономна Република Крим действително може да настоява за законното право за промяна на статута й. Но според международните прецеденти тя не може да прави това едностранно, даже ако подобно желание бъде изявено от населението в един референдум.
Вместо това Крим трябва да търси дискусия за възможното отделяне на републиката от централната власт в Киев. Трябва да се анализират и алтернативите, като например разширяване на автономията.
Международната практика обикновено се стреми към удовлетворяване на сепаратистките стремежи в рамките на наличните териториални граници.
Нещо повече, международното право не признава “разводите под дулото на пистолета”. Крим не може да започне отделяне или даже присъединяване към Русия, докато Москва владее територията му.
По този начин ситуацията е различна от въоръжените действия на НАТО в Косово през 1999 година. Косовските албанци бяха подложени на значителни репресии и насилствено прогонвани от сръбските сили.
НАТО се намеси наистина с хуманитарна цел. Тя не окупира територия в следствие на хуманитарната си намеса. Вместо това Косово се управляваше от ООН в течение на седем години, там беше създадена неутрална среда, в която да се гради бъдещето на региона. Косово в крайна сметка получи независимостта си на база споразумение, предложено от посредника на ООН Марти Ахтисаари.
“Замразените конфликти”
Разбира се, присъединяване към Русия не може да се състои, ако Кремъл не се съгласи с това. Москва може да се задоволи с новото статукво, което да добави Крим в “замразените конфликти” в Източна Европа. По този начин Москва ще избегне и обвиненията в пряка агресия.
В течение на две десетилетия Русия поддържаше Приднестровието, което практически се отдели от Молдова, както и Нагорни Карабах, който обяви независимостта си от Азарбайджан след намесата на Армения.
За да не се повтори същото, Западът трябва да приложи комплекс от мерки, които да позволят на Кремъл да отстъпи контрола над Крим, без да накърни авторитета си.
Идеята за съгласувано регулиране може да се струва неприемлива. Не бива Москва да бъде награждавана за деспотичните й действия. Историческите последици от подобни стъпки може да не се окажат най-добрите.
Спонсорираният от ЕС мирен план за Абхазия и Южна Осетия, съгласуван с бившия президент на Франция Никола Саркози през август 2008 година, се превърна в нещо повече от ратификация на руското нахлуване в двете грузински провинции. И двете обявиха независимостта си, но и двете останаха под опеката на Москва.
Въпреки това, примерът доказва необходимостта от постигане на мирно споразумение. Ако не се намери съгласувана форма за изтегляне на руските войски от Крим, Украинското правителство ще има много трудна задача да си върне контрола над територията.
Мирното споразумение
Киев се нуждае от сътрудничество с Русия и за да поддържа стабилността си други части на източна и южна Украйна. Ако Москва разпали пламъкът на антиукраинските настроения в източна Украйна, съществува реална опасност от гражданска война.
Мирното споразумение между Киев и Москва трябва да съдържа:
- Съгласуван механизъм за предотвратяване на инциденти между противостоящите си сили в Крим и механизми за контрол над радикалните групи и от двете страни, с участието на Организацията по безопасност и сътрудничество в Европа (ОSSЕ);
- Задължение от страна на Украйна да продължи споразумението за Черноморския флот в Севастопол, което да бъде строго спазвано от Русия. Тук се включва изтеглянето на допълнителните руски войски от републиката и връщането по казармите на базираните в Крим сили;
- Гаранции от страна на Украйна, че няма да нарушава действащите язикови права на рускоязичното население, както и задължението Киев да увеличи и затвърди правата на малцинствата в Украйна;
- Съвместна руско-украинска комисия за защита на руското православно наследство в Украйна;
- Споразумения за прилагане на ключови елементи от подписаното на 21 февруари съглашение между опозицията и бившия президент Янукович. Киев трябва да преразгледа целесъобразността на предоставянето на места в правителството на ултранационалисти. Вместо това във временното правителство да бъдат представени всички политически сили;
- Преразглеждане на конституцията съгласно споразумението от 21 февруари за намаляване на президентските правомощия и разглеждане на разширяването на автономната свобода на Крим, както и предоставяне на повече самоуправление на източна Украйна;
- Ефективни гаранции за провеждане на свободни и справедливи предсрочни избори с равни шансове за всички страни.
Повечето от тези стъпки не изискват сериозни отстъпления от страна на украинското правителство. При това те са стандартни мерки, предприемани в случай на назряващ етнически конфликт или даже гражданска война.
Може би това е единствено верният път властта в Киев да спаси страната си.
* Марк Велер - професор в катедрата по политология и международни изследвания към университета в Кембридж, съветник в множество международни мирни преговори.
Вашите коментари