За Владимир Путин в борбата за Крим е важно не само страгеическото положение на полуострова. Крим е толкова тясно свързан с руската история, че Русия просто не може да се откаже от него.
Владимир Путин обича да прави силно впечатление. Спомнете си как през 2009 година, докато беше на поста министър-председател на Русия се гмурна във водите на Черно море и веднага се “натъкна” на археологическа находка. След гмуркането изплува здраво стиснал антична амфора. Снимките от тази “експедиция” имат двойно значение: първо, те бяха свидетелство, че Русия се намира в здрави ръце, и второ, че тези дълги ръце стигат и до топлите, цивилизовани южни морета. Това пише в свой анализ по темата Русия – Украйна реномираният немски всекидневник “Die Welt”.
Путин се гмурна на Таманския полуостров, чиято източна част се мие от Азовско море. Само на няколко километра на запад се издига Керченския полуостров, който е част от Кримския полуостров и принадлежи на Украйна. Но амфорите, които Путин държеше здраво в ръце, освен всичко друго символизират и културната връзка между Крим и степите между реките Дон и Волга – казано иначе – между Крим и Русия.
Когато днес Путин иска информация за боеготовността на войските си не става дума само за стратегическото значение на Крим като място, където е разположена база на руския Черноморски флот. Полуостровът със столица Севастопол за Русия е велик национален мит. Тук царе са прокарвали пътища към студените морета, тук техните войници са давали отпор на английски и френски експедиционни армии, на белогвардейците, съюзниците й и, накрая, на немско-фашистките войски.
През Крим са минали православните монаси, съпровождащи византийската принцеса и донесли християнството в Киевска рус. Именно тук се ражда мита за Москва като Трети Рим, който се родее със съществувалият няколко века по-рано Втори Рим – Константинопол, който руските войски за малко не превземат, спирайки пред стените му. В продължение на малко повече от два века властта на Руската империя е стигала до тук. И в този смисъл от онези времена насам нищо не се е променило.
”Отнине и во веки веков”
В края на XVIII век Крим и прилежащите степи за европейците се превръщат в символ на това, че далечната Руска империя може да се превърне в истинска държава на Стария континент. “Законен” повод за това става “обединяването на земите на Златната Орда”, към които се отнася и ханството на кримските татар. По този начин царете им наследяват традициите на монголите, чието владичество татарите сами отхвърлят 300 години по-рано.
През 1783 година княз Григорий Потьомкин от името на своята любовница Екатерина II получава полуострова като собственост “отнине и во веки веков”. Точно за тази постъпка още съвременниците й наричат царицата си “Великая”. Защото с този ход изгражда трамплин на юг, за който Петър Велики, пробивайки път до устието на Дон, можел само да мечтае. И съвсем преднамерено Потьомкин дава на новата столица на Крим съответстващо име: Севастопол – град на величието.
Благодарение на пробива до Азовско море Русия става силен играч в средиземноморското пространство. От тук тръгват корабите й, чиято цел е да подкрепят претенциите на русите за покровителство над православните християни, живеещи под властта на Османската империя. Голямата цел – да се превземе Константинопол и да се установи контрол над проливите, водещи към Средиземно море, остава неосъществена, но основна причина за това е превъзходството на британските войски. Едно от стълкновенията между руснаци и британци прераства във война, която по-късно наричат Кримска.
През 1853 година на полуострова дебаркират британски, френски, пиемонтски и османски войски. Походът им се смята за първия в историята, в който е използвана военна техника, в частност бронирани кораби, оръдия и картечници. Някои историци посочват броя на жертвите в тази война като 750 000, което надхвърля жертвите на Гражданската война в САЩ. След едногодишна обсада, Севастопол, който преди това е превърнат истинска морска крепост, пада през септември 1855 година.
Марк Твен пише в своя дневник десет години по-късно, че “В сравнение със Севастопол, разрушеният Помпей е в много добро състояние”. За обсадата, чиито последствия са в основата на реформите на Александър II, напомнят много паметници, но най-вече панорамата на Маленковския бастион, където битката се води до последно. Кримската война слага началото на коренно преустройство на Руската империя. Като следствие от нея е отменянето на крепостното право, например.
Налага се да се разплащат с кримските татари
За поражението във войната Русия трябва да плати и на първо място към кримските татари. Още във времената на Екатерина и нейните наследници, съюзниците на султана са изтикани в необработените отдалечени райони. След войната руските власти започват да действат още по-жестоко срещу предполагаеми или реални привърженици на османците. Много кримски татари са прогонени от местата, които обитават или директно са принудени да бягат.
Съветските власти се отнасят също с подозрение към мюсюлманите, смятайки, че са помагачи на чужди “завоеватели”. Основаната от татарите през ноември 1917 година Кримска Народна Република просъществува само два месеца и е унищожена от Червената армия през януари 1918 година. През 1920 година белогвардейският генерал Пьотър Врангел ситуира щаба си в Крим. А след победата на съветската властта в Гражданската война, на полуострова е образувана Кримската Автономна Съветска Социалистическа Република. Управляващите в Кремъл не искат да дадат териториално отделеният от Русия полуостров на Украйна.
Ако до Втората световна война Севастопол и Крим са синоними на самоотверженост, то след войната “градът-герой” се превръща в символ на победата на СССР. Когато през есента на 1941 година силите на Вермахта почти стигат до Москва, на юг Червената армия за известен период успява да отблъсне врага назад. Втората офанзива на немските войски съвпада по време с “дуелът” между Хитлер и Сталин, завършил с битката за Сталинград.
С оръжие в ръка сталинският наместник и Върховен комисар на Крим Лев Мехлис обикаля обсаденият Севастопол и праща войниците на отбранителните линии, за да удържат немското настъпление. “Севастопол не е просто град. Това е славата на Русия, гордостта на Съветския съюз… Севастопол няма да се предаде”, заявява писателят Иля Еренбург. Четири седмици по-късно обаче крепостта пада. Хитлер присвоява на командващия немските сили Ерих Манштайн званието генерал-фелдмаршал, а Третия райх достига върховете на могъществото си. Диктаторът мечтаел да засели местата, някога обитавани от готи, с южни тиролци. За кратко Крим е наричан Готски окръг (Gotengau).
Старата казашка клетва
Не минават и две години и Хитлер е принуден да обяви удържането на Севастопол за стратегическа необходимост. Заради тази цел фюрерът жертва цяла армия. А в битката за Севастопол 126 червеноармейци си завоюват званието “Герой на Съветския съюз”.
Отмъщението на Сталин е ужасяващо. Заради това, че част от кримските татари сътрудничат по време на окупацията на фашистките войски, целият народ е депортиран. 400 000 души са принудени да напуснат полуострова. През следващите 18 месеца половината от тях загива. Шефът на НКВД Лаврентий Берия поискал за своите сътрудници награди за “заслуги във войната срещу предателите на Родината”. И 413 от тях наистина получават ордени и медали.
Така Крим става руска територия. Преотстъпването на полуострова на Украйна е резултат от щедър жест, който обаче има историческо значение. На 17 януари 1954 година се отбелязва 300-годишнината на Переяславската Рада, когато казашките атамани полагат клетва за вярност пред руския цар Алексей I. В Русия това събитие се смята за окончателното и необратимо подчинение и “решаващ етап от единението на Украйна с Русия”, както пише историкът Андреас Капелер (Andreas Kappeler). Украинските казаци обаче гледали на тази постъпка само като сключване на временно споразумение за двустранна поддръжка.
Никита Хрушчов, който наследява от Сталин властта в Съветския съюз, се придържал към руската интерпретация на казашката клетва, но все пак прави своего рода “сватбен подарък” на Украинската ССР, като присъединява към нея Кримската АССР. Две десетилетия и малко по-късно обаче, музата на историята Клио взема страната на украинската версия и Крим напуска Русия.
Сега Владимир Путин очевидно се опитва да докаже на света, че подобно на археолозите, може да промени историята.
Вашите коментари