Минаха повече от 20 години, откакто наркотиците влязоха в България масово, съсипаха няколко поколения вече, унищожиха няколкостотин хиляди семейства, направиха няколко групи хора приказно богати, а законът продължава да се държи като щраус, заровил главата си в пясъка.
Новият Наказателен кодекс продължава да слага под една шапка дилъри и зависими и да наказва еднакво и едните, и другите. Когато през 2006 година еднократната доза бе инкриминирана, граждански организации, сред тях и сдружение "Майки срещу дрогата", се обяви против. Поправката бе прокарана от Мирослав Севлиевски от НДСВ под предлог, че чрез тази вратичка на закона е провалено делото Опицвет. По-паметливите си спомнят, че там ставаше дума за тонове, а не за еднократни дози. Истината е, че инкриминирането на еднократната доза напълни затворите, точно както предупреждавахме тогава. В един затвор като пловдивския с около 1000 обитатели, повече от една трета са наркозависими. Съдът по принцип е хуманен и рядко праща в затвора за еднократна доза, ако човек е хванат за първи път. Дава му или условна присъда, или глоба, ако прецени, че случаят е маловажен. В първия случай затворът идва тогава, когато човек е хванат отново в срока на условната присъда – пак с еднократна доза. Законът повелява да отива зад решетките, да излежи и условната си присъда. Законът, трябва да се отбележи, е изключително строг и стриктен спрямо момчетата и момичетата, попаднали в плен на наркотиците. За разлика от истински бандити, които трупат присъди, без да помиришат решетки, те доста бързо стигат зад тях. А човек, един път попаднал в затвора, твърде лесно попада втори и трети път, защото вече е рецидивист.
На фона на тази наказателна политика би трябвало да има като противовес възможност за лечение. Има, обаче, едно голямо нищо. То е там, където трябва да има места за лечение, достъпни за всички. Държавата продължава да се държи гнусливо към безплатните комуни, поддържани у нас от испански религиозни организации, макар че процентно най-много български деца са минали точно оттам и много от тях са се повлияли добре. Няколкото частни терапевтични общности са непостижими като такса за повечето семейства, особено в кризата. Държавата осигурява няколко безплатни бройки там и това е. Единственото, с което се отчита по повод лечение, са държавните метадонови програми. Покрай тях добре съществуват доста частни, а поддържането на наркозависими с години на високи дози метадон е съмнителна операция, както и самите лекари знаят. На практика на много места метадонът замести хероина на черния пазар, а инжектирането му, вместо да се пие, доведе пък до необосновано голям брой смъртни случаи от тежки заболявания като ендокардити, сепсиси…По тази тема обаче упорито се мълчи.
Държавата се провали един път спрямо вече зависимите от наркотици, проваля се още по-тежко, обаче, и спрямо децата, които сега тръгват по тоя път. Удивително е до каква степен битува сред днешните тийнейджъри нагласата, че наркотиците са нещо добро. С това се сблъсква всеки, който има опит в тази сфера. Двайсет и няколко години наркотици у нас, хиляди съсипани съдби, няколко десетки центрове за превенция доведоха до този много странен резултат. Ако някой се съмнява, нека поговори с деца от кое да е училище - елитно или не.
Продължаваме единствено да наказваме наркоманите две години, след като на среща във Виена сто страни, членки на ООН, обявиха провал на досегашната политика " Война на наркотиците" и обърнаха посоката към лечението, семейството и превенцията. Наказваме ги десетилетия след като почти всички европейски страни и много други по света прилагат опцията " Лечение вместо наказание" спрямо провинилите се в по-леки престъпления зависими и им дават възможност да избират дали да се лекуват или да излежат присъдата си. Тази опция е приета в законодателствата на всички европейски страни, референтни на България. България има в досегашния си наказателен кодекс една възможност за лечение и тя е затворническата психиатрия в Ловеч – това просто не е възможност, както знаят специалистите. Затова и не се прилага. Зависимите, вместо да се лекуват, отиват в затвора, където често лежат заедно с дилърите си, а единственото, което постигат, е усъвършенстване на престъпни навици.
За всички тези години, в които законът третира проблема все още като нововъзникнал, се родиха деца, които също създават проблеми, нуждаещи се от юридическо уреждане. И те, обаче, са извън вниманието и фокуса на законодателя.
Преди време един белгийски специалист каза, че ситуацията с наркотиците у нас не се различава вече особено от другите европейски страни, освен с една забележителна особеност - ролята на семейството. То е натоварено с търсенето на информация, мотивирането на зависимия за лечение, намирането на място за лечение, плащането на лечението, последвалата ресоциализация – всичко това хора, които не са обучени, нито имат средства, трябва да направят, за да оцелее детето им. Много ясно, че е невъзможно. По този начин белгийският експерт бе така любезен да каже, че държавата е вдигнала ръце от всичко това.
Проблемът с инкриминирането на еднократната доза е просто един от многото, които тежат и влачат всички, попаднали в обсега на наркотиците, към дъното. Необходима е нова политика. В много страни еднократната доза е декриминализирана, но залавянето с нея все пак е обвързано с натиск за лечение. Това е, което е необходимо, а не безсмислени присъди. Най-либерална напоследък се оказа Чехия, която разреши доста големи количества. Другаде легализират марихуаната за медицински цели. Светът се променя в това отношение. Какво правим ние? Освен че наказваме, вместо да лекуваме.
Напоследък бе популяризиран проект за нова стратегия, който за пореден път чисто бюрократично затваря изхода към решението. Там е записано, че всеки град трябва да има места за лечение, поддържани от общината и за това ще отговаря кметът.
Това, да си го кажем направо, са чисти глупости. Не става така. Искат се мотивирани специалисти, иска се опит, иска се желание да се атакува проблемът. Само че десетилетия вече, освен прашни папки с чиновнически пожелания, май нищо друго не се случва. /БГНЕС
Веселина Божилова, председател на сдружение "Майки срещу дрогата".
Вашите коментари