Мария Пиргова: Първанов е политик на прехода, извършил много предателства

13:08, 13 Януари 2014

Георги Първанов отдавна обяви намеренията си да оглави БСП, но опитът му да създаде паралелна листа за евродепутати, както и да създаде нова лява партия, която няма как да не се регистрира за евроизборите, е изненадващ.

Ходът на Георги Първанов е неочакван, защото през последната година БСП с правителството на Пламен Орешарски и с усилията на ДПС успя да премахне от властта една авторитарна диктатура, която досега в България не се беше случвала – тази на Бойко Борисов. Това е историческа заслуга на БСП и изключително труден момент за самата партия и за нейното ръководство. Смятам, че историческата заслуга на Сергей Станишев ще бъде тази – че успя да отстрани ГЕРБ от властта.

Винаги съм мислила Георги Първанов за добър и млад политик, който ще се върне в политиката. Но той досега винаги ни е изненадвал с невероятно нетърпение, с невероятно непремерени ходове. Той още през първата седмица след като напусна "Дондуков" 2 заяви политическите си претенции, сякаш Сергей Станишев е бил длъжен да пази поста на председател на БСП и едва ли не да играят играта като Владимир Путин и Дмитрий Медведев. Това у нас не може да се случи – България е демократична държава. А и Станишев вече е дългогодишен лидер на БСП. Така че още от тогава за мен поведението на Георги Първанов като политик с опит е необяснимо.

В случая поведението на Георги Първанов и на Ивайло Калфин е още по-необяснимо, тъй като не смятам, че има лявоцентристки вот, на който те разчитат. Това го доказва в много примери Евролевицата, ДАР, ГОР, Нова левица. Всички опити да се създаде ляв център в България не се реализираха. В България се реализира проектът на Александър Лилов БСП да бъде единно цяло. БСП може по малко да се свива, но не подлежи на разцепление. Още повече, че Георги Първанов и Ивайло Калфин като силни политици дори в България не могат да посочат лявоцентристка политика, различна от тази на БСП. Правителството, подкрепено от БСП в момента води дясноцентристка политика, но такива са възможностите. Представите, че електоратът на БСП ще прави разлика между лявоцентристко и дясноцентристко изглежда по-скоро наивно. Смятам, че електоратът на БСП ще подкрепи партийният лидер Сергей Станишев и сегашното ръководство поради причината, че БСП успя да дойде на власт, макар разделена с друга. Затова, че Сергей Станишев прояви огромна воля да съхрани правителството, въпреки големия отпор на БСП. Сегашното ръководство на БСП, ПГ, показва силна воля да се бори за демократични условия за провеждане на избори, срещу една евентуална коалиция между Георги Първанов и ГЕРБ, в която Първанов винаги е бил подозиран.

Сега се оказва, че действително неговите ходове изглеждат свързани, договорени с ГЕРБ, от сегашния му ход има най-много полза именно ГЕРБ. Защо точно сега? Георги Гергов, който сякаш принадлежи към движението, казва, че сега е моментът да се премерят силите на избори, защото вероятно след евроизборите БСП ще излезе много по-монолитна и по-силна и Георги Първанов няма да има шансове да се върне на председателското място.

Всъщност с тази крачка Георги Първанов постави ултиматум на Сергей Станишев и на БСП. Или аз наследявам поста председател на БСП, или БСП може да изгуби европейските избори. В последните изказвания на Георги Първанов прозира и агресия. Той твърди, че БСП трябва шоково да се промени. А още от преименуването на БКП в БСП тази партия не търпи шокови промени. Намерението БСП да се промени шоково е политическа грешка.

Напоследък политическият живот у нас се развива твърде странно. От вчера виждаме, че десните медии, десните политици започнаха да наричат бившия президент от Гоце - господин президент. Така че очаквам дясното и всички, свързани с него медии да започнат да заявяват, че БСП се е разцепила. Според мен фактическото състояние няма да е такова. Може да излязат няколко кмета, някои бизнесмени, свързани с Георги Гергов, няколко по-сериозни политически фигури, свързани с Георги Първанов от времето, когато беше президент. Но това няма да е разцепление, защото електоратът ще си остане с БСП.

Георги Първанов е политик от прехода. Като такъв той никога не е предлагал нови програмни решения за БСП. Да, той беше политикът, който настояваше да се влезе в НАТО, но партията ще преоцени и ролята на Георги Първанов, когато той предаде Жан Виденов. След това предателство на 4 февруари БСП получи крайно негативно отношение. Мисля, че електоратът на БСП помни това предателство, независимо, че много пъти е осъждана политиката на Жан Виденов, предателството вече се оценява по друг начин – партията слезе от властта, посипа си главата с пепел, че не е реформирана и изпадна в крайна изолация. Всичко това стана по време на председателството на Георги Първанов.

Като казвам, че Георги Първанов е политик на прехода, казвам, че той е от политиците, които сливат политика и икономика. Той не е чист политик. В този смисъл неговите връзки с бизнеса няма да бъдат забравени. Това, че той ги е използвал достатъчно непублично и неясно също ще му навреди. Още една черта на Георги Първанов като политик на прехода са опитите той да прави политическо инженерство, особено за времето докато беше президент. Доста политици и членове на партии са били подведени от негови двупосочни ходове, от разнопосочност в говоренето и действията. Така че не вярвам, освен ГЕРБ, освен самия Бойко Борисов, който както се знае от записите, е в трайни отношения с Георги Първанов, кой друг може да си помисли за реално сътрудничество с бившия президент. Да не забравяме, че той е подвеждал доста политически лидери, които още са на терен. В АБВ има силни личности, но свързването на АБВ единствено с нелоялна борба срещу партията и борба за власт обрича АБВ като движение и като партия. Електоратът няма да разбере движение АБВ като полезно разнообразие в партията или като коректив, а ще го квалифицира като антипартийно движение.

Много неприятно е формирането на втора листа вляво не за друго, а защото в момента все още има опасност от завръщане на ГЕРБ на власт. Една фракция от БСП фактически подкрепя това връщане на ГЕРБ във властта. Това е опасно за нашия политически живот като цяло, с което мисля, че Георги Първанов и Ивайло Калфин губят в перспектива. Аз не вярвам АБВ да вкара и един депутат в европарламента.

Несъмнено на БСП ще й е трудно, защото няма друг полезен ход, освен да влезе на обявената битка. Но БСП има ангажимент да крепи правителството на Пламен Орешарски, а то не е съставено от случайни хора. БСП не може да си позволи лукса да направи предсрочни избори, след като в състава на това правителство са Орешарски, Зинаида Златанова, Даниела Бобева и много други, които са фигури в нашия политически живот. След като веднъж се застане зад тях, те трябва да бъдат подкрепяни. Така че битката трябва да бъде приета достойно. Тя ще бъде тежка, защото тези, които я обявяват явно има възможности, имат ресурси. Явно бизнесресурсите на Първанов са в голяма степен запазени. Но смятам, че ръководството на БСП има потенциал да се справи, още повече, че парламентарната група е консолидирана. При това положение поведението на Георги Първанов и Ивайло Калфин за мен остава необяснимо, защото с тази крачка те попадат под още по-големи бизнесзависимости, неясни зависимости и поставят хора, които тръгват с тях в същото положение. Не ми е обяснимо и това защо Георги Първанов не избра пътя на морален лидер на БСП. Партийният пост не осигурява пряк авторитет и гласове в партиите. Ако постът е самоцел, той не върши добра политическа работа. Не може един пост да ти даде самочувствие, авторитет и влияние. Още веднъж се потвърждава неумението на българските политици да изпълняват ролята на морални авторитети.

За съжаление битката в БСП този път има и европейски измерения. Смятам, че и Георги Първанов, и Ивайло Калфин с целия си авторитет в европейския парламент, ще останат в европейска изолация, тъй като се опитват да разцепят една много важна за ПЕС партия няколко месеца преди изборите. С такива действия няколко месеца преди изборите нищо полезно няма да се случи. Още повече това става в много трудна ситуация – когато цялата опозиция се държи непарламентарно, когато България е подложена на извънпарламентарен натиск и политическата система е допълнително разстроена от заинтересовани сили с много пари, с цялата воля на Бойко Борисов да се върне на власт на всяка цена. Времената се очертават като трудни. Но смятам, че с една последователна лява политика и с помощта на правителството в лява посока ръководството на БСП ще успее.

Очертаващата се лидерска битка в лявото може да има и положителни последствия и да върне лявото в идейна кондиция, да привлече нови идеи и така да разшири лявото пространство. /БГНЕС
 


Доц. Мария Пиргова е преподавател по политология в СУ "Св. Кл. Охридски".

Вашите коментари